Коронарографията представлява медицинско изследване, чрез което може да се разбере какво е състоянието на сърцето. Инвазивното изследване се прави с помощта на катетър – той се вкарва през артерия, която е на врата, ръката или крака.
Катетърът стига до коронарните артерии, които се намират около сърцето. Тази тръбичка, която се вкарва, е изключително фина и тънка – през нея се добавя известно количество контрастно вещество, което навлиза в кръвообращението. Това вещество дава възможност на лекарите да направят по-добри рентгенови снимки и да преценят дали всичко е наред със сърцето.
Изследването позволява на специалистите да видят каква е степента на натрупване на мастните плаки по стените на артериите – тоест каква е тяхната проходимост. Ако има прекалено голямо количество плака, това може да наруши кръвоснабдяването и съответно да се намали притокът на кръв, наситена с кислород, до различните части на тялото. В крайна фаза подобно състояние може да доведе до инфаркт на миокарда.
Кога трябва да се прави коронарография?
Това вече ще прецени кардиологът. Но в най-общия случай специалистите прибягват до изследването тогава, когато са опитали всякакви неинвазивни тестове и не са успели да поставят диагноза.
На какви критерии трябва да отговаря пациентът, за да му се направи коронарография?
- Преди всичко пациентът трябва да има някакво заболяване на сърцето;
- Друг вариант е извършените вече неинвазивни процедури да подсказват за подобно заболяване;
- Изследването се прилага и на пациенти, които са преживели инфаркт;
Има ли рискове от коронарографията?
Всяка медицинска манипулация крие своите рискове и това изследване не прави изключение. Ако коронарографията се извършва от професионалисти, опасността от нежелана реакция е минимална. Ето все пак какви са възможните усложнения:
- В много редки случаи се наблюдава увреждане на бъбречната функция или образуването на кръвоносни съсиреци;
- Възможно е да се развие инфекция;
- Възможно е да бъдат увредени стените на кръвоносен съд.
Боли ли процедурата коронарография?
Изследването обикновено се извършва с помощта на местна упойка и според повечето специалисти не причинява болка.
