Анонимен
Новак
Моята стенаРецептиСнимкиСтатииСъветиСподелени ИсторииКоментари5Форумни темиПостове във форума4За менИзпрати съобщениеточки0
Забравя ли се първата любов! Разкажете и Вие !
А какво е любов? Дали е това чувство, което те кара да се усмихваш само при мисълта за даден човек, дали е желанието да го прегърнеш, да докосваш и целуваш, дали е желанието за постоянен допир до него? дали е любов когато се разбираш с него? За мен първата любов няма значение, честно казано, не ме интересува. Когато го срещнах и чувствата ме завладяха, мислех си:"Ето това е човека за мен, толкова много го обичам и бих направила всичко за него!". Но знаете ли с времето разбрах, че това не е любов, любовта не изисква да правиш нещо или всичко за някого, любовта просто се усеща, чувства, изпитва. Може да се карате, да не се разбирате, и пак да не можеш да живееш и да искаш да бъдеш с даден човек! За добро или за лошо - любовта не пита! Аз съм на 27 години и може би чак сега срещнах ИСТИНСКАТА любов. Този човек, който ме прави невероятно щастлива - е караме се, имаме доста различия, но когато го погледна и омеквам. А уж първата любов - дори не си спомням хубавите моменти, не мога да се сетя и как ухае, не ми става мило от някой спомен. За мен е просто минало, човек, който е бил част от моя живот, но остава там, назад във времето!
Баща ми се среща с 25 години по млада
Ами ако е любов? Задава ли си си този въпрос? Щом сте на близка възраст, защо не опиташ първо с нея да поговориш? Като със зрял човек, ако не стане говори с баща си и разяснете проблемите, сложете картите на масата!!
Баща ми се среща с 25 години по млада
Значи ще трябва да воюваш с нея докато не я изгониш и прогониш от баща си. Не знам как ще стане, но това е друг вариант, но не директно, а подмолно.
Мога ли да си го върна с бяла магия?
Момиче, чуй се само. Не те упреквам, но в любовта не става с магии. Дай му време, ако наистина има чувства ще се съберете! Само не го притискай, може да има обратния ефект. Успокой се, вземи се в ръце, спри тези хапчета, рано ти е - помисли за себе си /извинявай, че ще ти го кажа, но звучиш като някоя истеричка/! Бъди търпелива и всичко ще се нареди, и моля те не ходи по никакви врачки или тем подобни ходжи, или нещо от този сорт. Не се вманиачавай, отпусни се и продължи, нищо не става на сила. Трудно е, знам, но това е истински живот. Понякога печелиш, друг път губиш - зависи как ще го приемеш.