Моите форумни постове

Хм. Малко труден въпрос за мен, защото аз не мога да определя кого да смятам за първа любов- първото си гадже, или първите ми две невъзможни любови преди него, с които нямаше как да имам връзка. А и преди тях бях харесвала разни момчета в училище, но щом не ми е причинявал болка фактът, че не са ми били гаджета (аз тогава и не исках гадже),значи няма да ги отбелязвам, а и наистина отдавна съм ги забравила. Първата любов ме споходи когато бях на 20 години, първа година студентка. Но не си мислете, че е бил някой колега от университета- не, беше един певец от нашумяла тогава група, не от България, която по-късно се разпадна. Що ревове, що сълзи съм изплакала. То имейли му търсих, да му пиша, чатове и чудеса, та нищо не намерих. Надявах се поне Слави Трифонов да ги покани като бяха група, ама като се разпаднаха отпадна и този шанс и аз пак рев... Тази лудост продължи година и нещо. После една врачка ми каза, че този не е моят принц и аз някак се поуспокоих и се примирих. На 22 години се влюбих за втори път, но може би този трябва да опиша като първа любов защото все пак не беше някоя звезда, а реално момче, близо до мен. Влюбих се в него от пръв поглед, но за съжаление той не отвърна на чувствата ми защото си имаше сериозна приятелка, за която по-късно разбрах, че всъщност е момиче от моя курс, а още по-късно станахме съквартирантки защото тя ми предложи да живея при нея в момент, когато с хазайката ми се скарахме и нямаше къде да отида, но това е дълга история. Та така, доста дълго време бях влюбена в това момче, но така си остана несподелена тази любов. След няколко месеца се запознах и с първото ми гадже, но не мога да кажа, че съм го обичала истински. Връзката ни продължи доста дълго, но беше истинска катастрофа- непрекъснати раздели и събирания, спорове за глупости, разминавания във вкусове за поведение, облекло, музика,сексът няма да го коментирам, а и той беше със 7 години по-голям от мен. Мисля, че тази връзка ми причини голяма психическа травма и по-скоро това не мога да забравя. На моменти мисля, че вече съм се очистила от лошите спомени, но те пак изникват понякога. А иначе първите си невъзможни любови май съм ги забравила. Е, не знам как бих се почувствала, ако пак видя онзи, в кого се бях влюбила от пръв поглед. А иначе на онзи певец още съм му фенка, даже сме уж "приятели" във фейсбук и му следя новите песни, но отдавна вече не съм влюбена в него. Мисля, че не винаги точно първата любов е тази, която ръжда не хваща, а тази която е била най-истинска от всички. А за мен най-красивата връзка беше последната, но се разделихме по мое желание, по обективни за мен причини. Но още си го спомням и ми е мило. И мисля, че винаги ще има едно кътче в сърцето ми за този човек, който така ме промени положително и ме накара да повярвам, че има и такива връзки и такава любов.

На снимката не ми изглеждаш пълна, да не си по-висока на ръст?