Моите форумни теми

Интересът ми към зодии не беше никак голям , до преди година .Стана случайно , имах проблеми с момчето което харесвах , не можех да си обясня ,защо при очевадните знаци че ме харесва , винаги пази дистанция . Един ден , една моя приятелка ме попита каква зодия бил , със скептична гримаса и отговорих , Водолей ... Е ако някои има някакви наблюдения относно Водолея ..и по конкретно връзката мъж Водолей жена Скорпион , нека сподели .Не съм от хората , които изцяло вярват в зодии ,затова ако някой е решил да ме опровергава относно астралната съвместимост ,нека не губи време .А хората с по конкретни наблюдения , биха ли ме светнали , понеже четох ,че водолейте били много общителни, пък той когато е с мен някак си нямаме никаква комуникация ,но когато комуникираме през нет мрежата е съвсем различно .....случвало се е да не се чуваме доста време и пак ме търси ..

Здравейте! Аз съм момиче на 24 ,той е с две години по голям . Историята е малко стара, малко недовършена .Всичко започна една съвсем случайна среща ,аз и той ,общ приятел , заведение .Ако за някои е важно първото впечатление ,то моето за него беше "поредния тъпак" и хоп , след този ден нататък не мина и ден без да мисля за него , казват , че трябва да се уповаваме на интуицията си преди всичко ,а моята, ден и нощ не спираше да ми нашепва че сме един за друг .Проблема идваше оттам ,той имаше сериозна приятелка ,сериозна като времетраене на връзката.Последваха петъчно неделни срещи , една година , колкото и да го обичах реших че няма смисъл да продължаваме .Може би трябваше да започна с описание на самия човек - магнетичен красив, харизматичен ,комплекси-или ги прикриваше добре или изобщо нямаше и аз не разбрах , всичко 6 ,но стане ли въпрос за чувства или емоции бягаше на далеч,не че си позволявах да му говоря за чувствата си , знаех че ако го направя ще го загубя , а ми беше нужен дори не като мъжко присъствие ,а като човек .Не споделях с него не го товарех с нищо лично ,но тази дистанция ме умори , изтощи ме и сложих край на тази "връзка" .Той замина почти половин година нито вест нито кост ,след това ме потърси ,отново отказ от моя страна отново неуспешни опити да намеря негово копие и последвала неочаквана среща с него ,забравих да спомена при него няма правила или си свободен или не ,знам как звучи но може би това харесвах в него.На срещата с огромна мъка и болка успях да му кажа че всичко е приключило ,той си тръгна изглеждаше наскърбен или може би го болеше неразбрах ,очевадно винаги е имал проблем с изразяването на чувства.След Срещата негов приятел ми каза , че бил скъсал с приятелката си заради мен .Реших да изчакам ,и така месеци наред,не ме потърси нито аз него.Мина време пооправих се спрях да мисля за него или само на моменти .Случи се че съдбата отново ни срещна "случайно" ,видях го с бившата му и помислих че отново са заедно .И пак случайности , отидох на море но се оказа че останахме аз и моята приятелка за по дълго ,решихме че ни трябва компания ,викнахме него и приятелят , който ни запозна , е не беше най романтичната почивка или това което очаквах , но поне той дойде , което за мен говореше нещо както винаги резервиран , мислех си че му е гузно нещо или понеже не бяхме оставали толкова време заедно на едно място , не се чувства на място , е изтърпях всичко , върнахме се и пак нищо ...........след седмица от същия негов пр. разбрах че докато не сме се виждали срещнал др момиче ....е това е историята реших да споделя ,не мисля че си заслужава да отделям време да мисля за него , но е странно целия този незаличим копнеж по него ,сякаш срещаш сродната си душа а тя някак си неусетно ти се изплъзва .

Здравейте! Аз съм момиче на 24 ,той е с две години по голям . Историята е малко стара, малко недовършена .Всичко започна една съвсем случайна среща ,аз и той ,общ приятел , заведение .Ако за някои е важно първото впечатление ,то моето за него беше "поредния тъпак" и хоп , след този ден нататък не мина и ден без да мисля за него , казват , че трябва да се уповаваме на интуицията си преди всичко ,а моята, ден и нощ не спираше да ми нашепва че сме един за друг .Проблема идваше оттам ,той имаше сериозна приятелка ,сериозна като времетраене на връзката.Последваха петъчно неделни срещи , една година , колкото и да го обичах реших че няма смисъл да продължаваме .Може би трябваше да започна с описание на самия човек - магнетичен красив харизматичен ,комплекси-или ги прикриваше добре или изобщо нямаше и аз не разбрах , всичко 6 ,но стане ли въпрос за чувства или емоции бягаше на далеч,не че си позволявах да му говоря за чувствата си , знаех че ако го направя ще го загубя , а ми беше нужен дори не като мъжко присъствие ,а като човек .Не споделях с него не го товарех с нищо лично ,но тази дистанция ме умори , изтощи ме и сложих край на тази "връзка" .Той замина почти половин година нито вест нито кост ,след това ме потърси ,отново отказ от моя страна отново неуспешни опити да намеря негово копие и последвала неочаквана среща с него ,забравих да спомена при него няма правила или си свободен или не ,знам как звучи но може би това харесвах в него.На срещата с огромна мъка и болка успях да му кажа че всичко е приключило ,той си тръгна изглеждаше наскърбен или може би го болеше неразбрах ,очевадно винаги е имал проблем с изразяването на чувства.След Срещата негов приятел ми каза , че бил скъсал с приятелката си заради мен .Реших да изчакам ,и така месеци наред,не ме потърси нито аз него.Мина време пооправих се спрях да мисля за него или само на моменти .Случи се че съдбата отново ни срещна "случайно" ,видях го с бившата му и помислих че отново са заедно .И пак случайности , отидох на море но се оказа че останахме аз и моята приятелка за по дълго ,решихме че ни трябва компания ,викнахме него и приятелят , който ни запозна , е не беше най романтичната почивка или това което очаквах , но поне той дойде , което за мен говореше нещо както винаги резервиран , мислех си че му е гузно нещо или понеже не бяхме оставали толкова време заедно на едно място , не се чувства на място , е изтърпях всичко , върнахме се и пак нищо ...........след седмица от същия негов пр. разбрах че докато не сме се виждали срещнал др момиче ....е това е историята реших да споделя ,не мисля че си заслужава да отделям време да мисля за него , но е странно целия този незаличим копнеж по него ,сякаш срещаш сродната си душа а тя някак си неусетно ти се изплъзва .