Моите форумни теми

Здравейте! Ето я съкратената версия на историята.След няколко разменени погледи и бързо запознанство неусетно се озовах в ръцете на сладкия непознат на съседната маса. Всичко с него беше като наркотик - със всяка изминала секунда се чувствах все по-безпомощна да си тръгна, а той беше дори по-пристрастен. Аз съм на 17, а той на 18. Изпрати ме до хотела в компанията неговите и моите приятели и ето я драмата - на следващия ден той си тръгна, а живее на другия край на страната. Поддържаме връзка, говори ми болезнено мили неща, но има периоди в които изобщо не ме търси, а когато го направи се връщам отново към мислите за него. И сега въпроса е : как е възможно да изпитваш непреодолима нужда да си до някого, с когото си прекарал час или два в бар на морето и защо изобщо той би те търсил щом знае , че е безнадеждно?