Моите форумни теми

От доста време обикалям по магазините за телефони и не знам какъв да си купя. Моят беше ел-джи ел седем. и на пълно се развали и не работи. За това все обикалям, мисля и не знам, кой да си взема. . . спряла съм се на три модела: Самсунг галакси ес пет, сони експерия зет три и айфон шест или шест плюс. Като им чета характеристиките самсунг излиза, че е най добър, но и най много хора се оплакват от него. Казват, че надувал батерията или просто започвал да гори. Сони много ми харесва, като го докосна е страхотен. . . айфон също е хубаво смарт фонче и не мога да реша, все ме е страх да не сгреша, като с ел-джи ел седем. Предлагат ми ейчтиси или вибе хикс двойка, но ми се иска да е устойчив на прах и вода (околна среда) А много от вас имат най различни модели или са имали и са пробвали, за това ще се радвам ако споделите вашето мнение и какво ви харесва и не ви харесва в тях. Благодаря ви за вниманието и ще чакам вашите съвети по долу.  

Пиша на две очи, които ме изгарят в нощта. Пиша на любим човек, който уж ми даде любовта. Знам, че ще четат хиляди очи, но не и неговите. Все пак продължавам да пиша ред след ред, всичко е за теб. Пиша просто ей така, като писмо в бутилка хвърлена в океана. Вие сте моите вълни и нека да стигне до неговите очи. Хвани ме пак за ръката и към теб ме дръпни, за да те прегърна както преди! Погледни в моите очи и с пръсти избърши тези сълзи и пак ме целуни, както преди! Гушни ме и на високо пак вдигни ме да докосна пак звездите, Господи, как се моля да ти видя пак очите. Без тебе не чувствам, че живея а как ми се иска пак от сърце с тебе да се смея! Да седнем пак на студения морски пясък и да гледаме към. . . ту морето, ту небето. . . ах как липсва ми лицето на момчето, което спечели ми сърцето. . .

Тази вечер искам да оставя тишината да спи. Сама под звездите просто стоя. Затварям очи, но не мога да затворя раните и боли. Не искам, но мълча-изгубила надежда, изгубила-пътят, който ме отвежда там, където всичко забравям. Толкова съм претръпнала. . изгубила битката отдавана съм се отдръпнала. . . Винаги не разбрана, животът ме мачка и винаги съм сама. . . Забравена съм от всички, но мечтая за криле с които да отлетя на по добро място а времето лети. Чувствам, че съдбата ми е предречена, чувствам се толкова самотна и обречена. . . В очите ми няма мечти а сълзите ми текът, гледам към звездите как блестят, тук съм за последен път. Звездите си отидоха, но аз съм още тук, иска ми се да живея, но живота на друг. Аз съм, като черно-бяла лента без звук, мечтая за една честна усмивка, но до тук! Тъжният ми поглед разтапя се в сълзи, усещам тялото си все едно пълзи. Виждам себе си в огледалото, като лош спомен до днес от началото. Всяко вдишване усещам, като болка, като промушване, като обиколка, но не и в страната на чудесата, единствения човек, който ми даде любовта и с , , ще изчезна от живота ти'' ме срина със земята , поглеждам към небесата. Може би ще се усмихвам повече от там. . Хванах розите, но и техните бодли докосна живота ми и сега ме боли. Как да накарам раната да не кърви? като спра пътя на живота си по който вървя! Останалото ще свърши прелеза и влака, ще ме сложат да легна и затворят капака и заровят на два метра в земята!