Хванах го с любовницата му

Сега съм на 45, когато бях на 30 и аз хванах моя мъж с любовницата му. Първо я спуках от бой още там на място, че той едва я спаси, после се прибрах у дома и цяла нощ не мигнах. Разбирам те много добре, и аз до тогава вярвах във вечната любов, но от тогава сякаш нещо в мен умря и с месеци не общувах нормално с него, но не се разделихме. После ако знаеш колко пъти съм се питала защо още тогава не го изхвърлих от живота си! Сега вече не ми пука, да прави каквото иска, но така ли трябва да бъде? Запитай се така ли искаш да живееш, защото вълка нрава си не мени! Щом е ходил един път, ще ходи пак, бъди сигурна в това! И още нещо - различни мъже НЯМА - всички са еднакви, но това ще го разбереш с годините!

Вярвам, че се чувстваш в безтегловност. Нормално е да си объркана. Но знай, че сега нито е времето, нито мястото да се разделите. Не е било добре детето да бъде свидетел. То има нужда да вярва в авторитета на своите родители. Този проблем е само ваш. Дай си една година време и живей в пробен развод. Приеми, че сте разделени и той има право на свободата си. Виж как се чувстваш ти. Разкажи му откровено колко те боли. Остави го и той да ти сподели, колко зле се чувства, че си го хванала. Откровеността между вас е най-интелигентния начин да вземете правилно решение. Нито един мъж не би бил горд, че са го хванали. Тайността е придавала смисъл на една изневяра. Но след като е разкрит, тя губи смисъл. Ако разговаряте, може да постигнете много. Намесата на детето ще го нарани за цял живот. После най-много ще страдаш ти.

Заплашвай го малко. Върви при майка си една седмица, кажи, че го оставяш, вземай и детето, хем ще разбереш дали те обича и цени, хем ще разбере, че без жена си е кръгла нула... плюс, ще дръпнеш една почивка :)

Тук няма рецепта, слушаш сърцето какво е способно да понесе. При първата изневяра на мъжът ми аз му казах, че го обичам и ще забравя, той ми отговори, че не е нормална реакция това и не съм искренна. При втория път го изгоних и той ме попита: Това ли ти е любовта? ....та угодия няма.

Или прощаваш и продължаваш с него-с ясното съзнание,че това ще продължава,защото човек не се променя,и ли се разделяш с него,каквото и да ти струва това...Ти сега наказваш себе си,без да променяш нищо...

Егати тъпо съшитата история,

Аз съм мъж и съм в това твоето положение.Жена ми ми изневери.Скоро я хванах...пак...Първия път беше докато още не бяхме женени...разбрах го месец след сватбата.Жена ми беше бременна а Аз-ни в клин-ни в ръкав...Реших да остана с нея заради детето...Роди ни се прекрасна дъщеричка.След две години-жена ми пак улете...а аз пак-овен...ще и дам шанс...сега след още година и половина-тя пак...е докога да прощаваш на такъв човек...та докато е време слагай край на всичко-трудно се живее с недоверие и подозрение а мъката си е само твоя,а такива хора не искат прошка,защото те не мислят че правят грешка...и го правят отново и отново и отново...въпрос на време е пак да се случи...

а твоята приятелка от къде знае че твоя мъж е с друга в хотел

а като ние ви хванем с друг ко прайм ?

Няма пазене на семейство тук!Без веднъж може,но с веднъж-никога! И кой, интересно в този случай, не е опазил семейството!!!Щом се пропука веднъж=край!Лепиш.но личи!!!Казвам го от опит!