Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Обичаме се, но той е с 15 години по-голям от мен
Обичаме се, но той е с 15 години по-голям от мен
АнонименНовак
Здравейте,
Искам да споделя своята история с вас, но не искам да ме съдите. Аз съм момиче на 18 години, видяла съм страшно много в живота си. От 14 годишна възраст се грижа за по големия и по малката си сестра. Баща нямаме - той се разведе с майка ми и се ожени за друга от тогава не ни има за деца.
Майка ми работи непрекъснато за да може да ни осигури бъдеще и повечето време я няма у дома. Аз не й се сърдя за това защото тя го прави за нас и от малка поне се научих да съм оправна в живота. (Ние живеем във Франция ).
Преди 2 години се прибрахме в България на почивка и тогава се запознах с един мъж, тоест ние се познавахме от преди, но се опознахме. Влюбихме се един в друг, но това не беше обич като обич, а истинска любов. Такава обич която остава следи за цял живот. Единственият проблем е, че този мъж е с 15 години по-голям от мене.
Тогава нищо не сме правили, имам предвид, че не сме спали заедно, той ми каза, че ще ме изчака да навърша 18 - така и стана.
След като си тръгнах от България спрях с него контакт цели 2 години защото бях много объркана, не знаех какво искам.
Преди 2 месеца се прибрах в България с цел да го видя, търсех му номера - намерих му го и му звъннах. Той живее в София. Когато му звъннах той веднага тръгна от София за да се видим.
Това лято беше просто прекрасно и разбрах, че наистина искам да си споделя живота с него. Споделих и на майка ми че имам връзка с него, те двамата се познават много добре, работели са заедно. Тя ми каза че няма да ме спира защото и да иска не може, но иска само едно от мене - да стана студентка.
Аз в момента съм във Франция и той идва при мен след 2 дни и съм много щастлива. Много хора гледат грозно голямата разлика в годините защото мислят че начина на мислене не съвпада, но аз искам да докажа че не е така.
Но може би това че от малка съм видяла страшно много ме прави такава защото аз нямам акъл на 18 годишна пубертетка, а по-скоро на 40 годишна жена която гледа да се грижи възможно най-добре за семейството си.
Благодаря за вниманието което ми обърнахте, имах нужда да споделя с някой мойта история.
Искам да споделя своята история с вас, но не искам да ме съдите. Аз съм момиче на 18 години, видяла съм страшно много в живота си. От 14 годишна възраст се грижа за по големия и по малката си сестра. Баща нямаме - той се разведе с майка ми и се ожени за друга от тогава не ни има за деца.
Майка ми работи непрекъснато за да може да ни осигури бъдеще и повечето време я няма у дома. Аз не й се сърдя за това защото тя го прави за нас и от малка поне се научих да съм оправна в живота. (Ние живеем във Франция ).
Преди 2 години се прибрахме в България на почивка и тогава се запознах с един мъж, тоест ние се познавахме от преди, но се опознахме. Влюбихме се един в друг, но това не беше обич като обич, а истинска любов. Такава обич която остава следи за цял живот. Единственият проблем е, че този мъж е с 15 години по-голям от мене.
Тогава нищо не сме правили, имам предвид, че не сме спали заедно, той ми каза, че ще ме изчака да навърша 18 - така и стана.
След като си тръгнах от България спрях с него контакт цели 2 години защото бях много объркана, не знаех какво искам.
Преди 2 месеца се прибрах в България с цел да го видя, търсех му номера - намерих му го и му звъннах. Той живее в София. Когато му звъннах той веднага тръгна от София за да се видим.
Това лято беше просто прекрасно и разбрах, че наистина искам да си споделя живота с него. Споделих и на майка ми че имам връзка с него, те двамата се познават много добре, работели са заедно. Тя ми каза че няма да ме спира защото и да иска не може, но иска само едно от мене - да стана студентка.
Аз в момента съм във Франция и той идва при мен след 2 дни и съм много щастлива. Много хора гледат грозно голямата разлика в годините защото мислят че начина на мислене не съвпада, но аз искам да докажа че не е така.
Но може би това че от малка съм видяла страшно много ме прави такава защото аз нямам акъл на 18 годишна пубертетка, а по-скоро на 40 годишна жена която гледа да се грижи възможно най-добре за семейството си.
Благодаря за вниманието което ми обърнахте, имах нужда да споделя с някой мойта история.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (29)
Изпрати
За мен никога не е имало значение разликата в годините. Мъжът ми е по-голям от мен с 16 години-заедно сме вече 6 години и се обичаме повече от в началото. Имаме дъщеричка на 3 години и половина и сме щастливи заедно.Така,че мила гледай напред и слушай сърцето си-то никога не лъже. Успех
4
0
До сега не те лъже сърцето,но след време я ти ще се жалваш че ти е изневерил,я той че ти си изневерила.Ясни сте ми всичките с "модерното си разбиране" за живота.
0
0
Да ти кажа... не те съдя за голямата разлика. Да не ти пука като го обичаш , но ще ти кажа някой неща ,който съм преживяла.В началото ще сте супер , обичате се ок , но ако заживеете заедно , дай боже ако това те прави щастлива ще започнете да се опознавате и голяма разлика ще си покаже минусите.Ще мислите за различни неща.Той ще иска едно от живота , ти друго. Той ще гледа по един начин на нещата ти по друг.Тогава идва ред на големите компромиси. Щом майка ти няма против , здраве да е . Това е от мен и успех . :)
0
0
Е моя съпруг е по-голям от мен със 17 години, заедно сме от 10г. и да ти кажа нещата ни вървят много добре.Разликата във възрастта е просто някакъв предразсъдък, давай смело и да не ти пука.
2
1
В любовта няма правила! Всичко е строго индивидуално!Животът ще покаже, но за да се разбере, трябва да се изживее! Човек трябва да слуша сърцето си, то никога не лъже!
1
0
Мога да кажа, че се намирам в същата ситуация... Е, не мога да кажа, че съм влюбена, но имам своите проблеми със сериозното обвързване и изобщо допускането на хора до мен. Но както и да е. В началото и аз се притеснявах заради разликата в годините, но както става винаги се замисляш дали казвайки "Да" на околните и тяхното мнение, не казваш "Не" на своето щастие. Така че прави това, което ще те направи щастлива и изобщо не мисли за другите. Невъзможно е да угодиш на всички. Но хей, така или иначе в 1 момент всички измират и мнението, което са имали някога, става невалидно. :)
0
0
Пожелавам ти много да бъдеш обичана и много щастлива. Няма по - велико чувство да обичаш ! Успех !
1
0
годините нямат значение за любовта моята майка е по малка от баща ми с 15 години и вече са заедно 35 щастливи години и отгледали заедно 3 деца .за това не се притеснявай ако ти е писано да сте заедно ще бъдете.
3
0
Искам да ти кажа едно-щом се обичате изживейте любовта си.
Моят съпруг е по-голям от мен с 13 години.И няма нищо лошо от това.Омъжих се на 18,на 19 родих детенце.Сега след 18 години семеен живот го обичам още повече и не съжалявам за нищо.Успех:)
Моят съпруг е по-голям от мен с 13 години.И няма нищо лошо от това.Омъжих се на 18,на 19 родих детенце.Сега след 18 години семеен живот го обичам още повече и не съжалявам за нищо.Успех:)
4
0
Не виждам какво точно те притеснява. Щом се обичате и любовта ви е взаимна, няма нищо по-хубаво от това. Аз също бях на 17, когато се запознах с мъжа ми, който е 15 години по-голям от мен. Вече 20 години живеем щастливи и имаме две прекрасни деца ма 19 и 15 години. Мога да те уверя, че разликата в годините не е никакъв проблем. Ако си сигурна, че това е правилния мъж разликата не е от значение, най-важни са чувствата, обичта и уважението по между ви. Обичайте се!!!
1
0
чета и мие смешно от някой коментари.хора които не са случили и не са се сблъскали незнаят.женени сме от 10 години и сме щастливи с 13 год.разлика
1
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 8
53
42
33
20
10
Дай твоята оценка:
