Влюбен съм в по-голяма от мен

Здравейте хора искам да Ви попитам нещо лично. Значи поради неприятни обстоятелства се преместих да уча от София в провинцията (това беше лятото на 2015). Щях да се преместя в училището от града на баба и дедо, само за 1 година (да завърша 7 клас) и после пак щях да си се върна. Изкарах много хубаво лято и дойде 15 септември. В училището учеха 150 ученика. Аз и още 7 деца от 7 клас щяхме да учим заедно с 13 деца от 8 клас в слята паралелка. Като цяло не виждах нищо лошо в това защото те компинираха недостига на деца със западният модел на обучение. Тогава аз бях на 13. Три от децата които бяха в 7 клас бяха на 12, а едно от децата от 8 клас беше ня 15. Всички останали бяхме на по 13-14 години.

Сами се досещате, че така докато си говорехме си бяхме доста интересни един на друг. Да обаче се породи един проблем. Аз бях от София - от "големият град". Там където всички са по-заможни от хората в по-малките градчета. Там където хората можеха да си позволят по-скъпи дрехи или обувки. Там където няма проблем в 8 клас да си купиш учебници. Там където ходиш на тренировки, части уроци и за забавление по моловете, кината, стадионите, парковете и много други. Там където девет от десет имат смартфон, всеки трети от петима има таблет, а почти всички имат лаптопи и компютри, имаме Wi-Fi навсякъде. Това беше едно от малкото места в България където имаше практически всичко. От друга страна в по-малкият град това беше изключено. Само децата които бащи и майки работеха в по-големите градове в околността имаха възможност за по-хубави дрехи, телефони, обувки, компютри и тъй нататък.

Но за сметка на това те имаха нещо далеч по-важно - доверие един на друг изградило се в годините на нищета, хубави спомени когато бабите и дедовците са работели по цели нощи, а те са си играли по полянките и са изградили едно истинско приятелство един на друг. Да обаче те това не го осъзнаваха и смятаха, че това е в техен ощърк. Те гледаха само хубавата страна на големият град и една идея по-хубавият живот. Така бързо се изгради мнение за мен, че съм глезено момченце, което е свикнало да му се угажда и целият му живот бе преминал в една хармония с всичко това, което изредих.

Но те не знаеха защо съм се преместил. Не знаеха какво съм изживял преди да дойда тук и как живота от 5 годишен ме мачка всеки ден, като се започне от развода на родителите ми и как само за 2-3 дни всики мой приятели за които аз убивах ме предадоха защото се изплашиха, че някакво гейче беше написало невъобразими глупости за мен и беше подало жалба в полицията и ме викаха в детска педагогическа стая и ми бяха назначени пзихолози. Всички те се обърнаха против мен, когато и цялото училище ме намрази. Дълги години бях ходил на тренировки по футбол, плуване и джудо. Заради тази нелепа история ме изгониха навсякъде.

Те не знаеха, колко бе изроден онзи свят, който всеки наричаше "големият град София". Аз трябваше да бъде смачкан с цената на всичко за да ми се покаже, че не съм повече от тях. И така се започнаха многобройните скандали и интриги докрая на учебната 2015-2016 година. Но във всичкото това зло което ме обгъщаше аз виждах нещо хубаво, което по-късно ми помогна и да остана прав на земята. Това беше едно момиче от 8 клас което беше с 10 месеца по-голямо от мен, но това с нищо не си личеше. Тя беше около 1.5 м. приблизително 50 кг. , а аз 1.8 м. 80 кг. Тя беше първото ми добро впечатление от там. Беше умна, красива, сладка. . . . . абе изобщо за мен това беше идеалното момиче. Но тук вече идваше голямата стена която се изгради между нас, в последствие която успях да разруша частично - тя беше от другата страна, страната на нейните приятели и роднини.

Не можах да и призная, че я обичам нооо. . . . . с право! Аз знаех, че и да и го кажа не бях с нищо по-специялен от другите момчета които я харесваха ( а те не бяха малко) през годината тя си имаше гадже с което скъса. Имаше и 5-6 добри приятелки с които ходеше по купоните на които я канеха по-големите от мен (10-11 клас). Всички неини приятели ме мразеха, а и аз не ги харесвах, и момичета и момчета. Тя не знае, че тя за мен е нещо специално и си я обичам и бих дал всичко за да е с мен. Тя смята, че просто защото има задник и гърди и всички я барат там без тя да иска аз съм един от тях. Абе просто потънал съм в калта.

Карал съм се много с две от нейните приятелки, две са ми безразлични и не се познавам добре с тях и една нейна приятелка ми е добра приятелка и на мен. Сега тя има рожден ден на 2 август и смятам да и купа подарък. Не знам дали тогава да и кажа нещо или по-късно да я поканя. . . . . . оффф не знам, не знам какво да правя сега. Преди никога не съм имал приятелка не защото никоя не ме е харесвала, а защото аз не съм ги харесвал и обичал така истински, без нищо да са ми направили. Помогнете ми моля. . . . . не знам какво да правя. Благодаря Ви предварително!