Ендокринната система представлява сложна система в човешкото тяло, която регулира жизнените функции и процеси. Тя изпълнява своите функции чрез производството на хормони – химично активни вещества. Хормоните се произвеждат в жлезите. Тези жлези, които отделят хормоните директно в кръвта са познати като вътрешни или ендокринни. Ендокринните жлези съответно изнасят своя секрет чрез канали върху повърхността на тялото – потни жлези или в кухи органи в тялото – задстомашна жлеза.
Вътрешните жлези се намират в различни точки на тялото. Отделяните от тях хормони достигат до съответните органи и тъкани, чиито клетки разполагат с необходимите рецептори за прием.
Половите жлези /тестиси и яйчници/ и задстомашната жлеза притежават двойна функция. Те не само произвеждат секретиращи в кръвта хормони, но и произвеждат ензими, които участват в храносмилането и специализирани клетки, каквито са яйцеклетките и сперматозоидите.
Най-важните процеси в тялото – растеж, развитие, размножаване, обмяна на веществата и поведението са под контрола на ендокринната и нервната система, благодарение на хормоните.
Ендокринните заболявания засягат жлезите с вътрешна секреция. Когато жлезите образуват повече от необходимите хормони, явлението се нарича хиперфункция, а когато количеството отделени хормони е по-малко – хипофункция.
Функцията на вътрешните жлези се контролира от разположената в мозъка хипофизна жлеза. Чрез нейните хормони се контролира дейността на останалите. Този процес се осъществява чрез наличието на обратната връзка между хипофизата и другите жлези. Контролът на хипофизата се извършва от специалната мозъчна област – хипоталамус.
Функции на жлезите с вътрешна секреция
Щитовидна жлеза – произвежда два хормона със сходно действие, които съдържат йод и участват в обмяната на веществата, растежа и регулирането на температурата на тялото.
Хипофиза – намира се в долната страна на главния мозък. Големината и е като грахово зърно, разделя се на преден и заден дял, както и свързващ ги междинен дял. Заема най-важното място в ендокринната система и правилната ѝ регулация.
Епифиза – произвежда мелатонин, хормон който участва в пигментацията на тялото.
Надбъбречни жлези – приспособяват тялото в състояния на напрежение и тревога.
Задстомашна жлеза – намира се зад стомаха и дванадесетопръстника, над нивото на пъпа. Има както вътрешна, така и външна секреция. Вътрешната секреция се изразява в производството на важните за обмяната на въглехидрати хормони – глюкагон и инсулин. Външната секреция се изразява в отделянето на ензими, които участват в храносмилането.
Тестиси – произвеждат сперматозоидите, синтезират и отделят половия хормон тестостерон. Той участва в оформянето и настъпването на вторични полови белези при мъжете.
Яйчници – произвеждат два типа хормони – прогестерон и естроген. Те участват в процеса на узряването на жената за репродуктивна дейност и оформянето на вторични полови белези.
Най-често срещаните ендокринни заболявания включват диабет, акромегалия, тиреоид на Хашимото, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, пролактином, Базедова болест, болест на Адисон и хиперкортицизъм.
Симптоми при ендокринни заболявания
Проявите на ендокринното заболяване зависят от вида на засегнатата жлеза. Повишената функция на щитовидната жлеза се характеризира с отслабване, дори при правилно хранене, безпричинно повишение на температурата, изпотяване и сърдечни проблеми, нервност и нарушения в съня, твърде резки промени в настроението. При прогресирането на състоянието половите функции се нарушават, а очите изпъкват.
Затлъстяване е симптом на редица ендокринни заболявания. Понижената функция на щитовидната жлеза се характеризира с равномерно отлагане на мастна тъкан, понижен апетит, суха кожа, слабост и постоянна сънливост, падане на косата.
Прекаленото окосмяване в редица случаи показва нарушение във функциите на половите жлези. Най-често говори за увеличено производство на тестостерон при жените.
В някои случаи стриите са симптом за проблеми в системата хипоталамус-хипофиза. Не е изключено в процеса да участват и надбъбречните жлези.
Най-характерните симптоми са затлъстяване около лицето и шията, раменете, гърба и корема. Упоритият кожен сърбеж може да бъде ранен признак на захарен диабет. Много често сърбежът възниква в слабините, появява се жажда, пресъхване на устата и твърде често уриниране.
Диагностика на ендокринни заболявания
При наличието на някои от изброените симптоми, трябва да се посети ендокринолог. Назначават се редица изследвания на ендокринните жлези, които могат да докажат хипофункция или хиперфункция на някоя от тях. В редица случаи се налага провеждането на много изследвания – определяне на нивото на хормоните, техните метаболити в кръвта, провеждането на функционални проби, рентгенография, компютърна томография и ултразвук.
Ендокринните заболявания трябва да бъдат открити навреме, защото в противен случай могат да причинят нарушение в цялостната работа на организма.
Лечение на ендокринни заболявания
Лечението зависи изцяло от конкретното ендокринно заболяване, но много често се фокусира върху коригирането на хормоналния баланс чрез прилагането на синтетични хормони. Съвременното лечение има голяма ефективност и тежките последици от ендокринните заболявания са редки.
Въпреки това нелекуваните нарушения на ендокринната система имат широко разпространени усложнения в целия организъм. При наличието на възли или тумори в някоя от жлезите се налага оперативно лечение, което да отстрани възникналите образувания.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
