Циреят, познат още като фурункул, представлява болезнено възпаление на космения фоликул, мастната жлеза и тъканта около него. Циреите най-често се срещат по бедрата, седалището, перианалната област, външния отвор на ухото, корема, предмишницата и входа на носа.
Циреят изглежда като твърдо, болезнено и зачервено възелче с централно разположен косъм. Появява се върху гореспоменатите области на тялото, защото те са подложени на триене и потоотделяне.
Инфекцията с гноевидни стафилококови бактерии причинява образуване на малко мехурче с гной, формирало се от разпадане на тъканите и самите бактерии. Мехурчето е разположено в близост до косъма, като постепенно инфекцията прониква в дълбочината на космената торбичка и около нея се развива възпаление с гноен характер. Гнойното възпаление обхваща не само кожата, но и подкожната тъкан.
Кожата на мястото на сформиращия се цирей е зачервена и болезнена, оточна и надигната над околната повърхност. След няколко дни циреят започва да нагноява и съответно големината му се увеличава. В центъра на цирея се образува отвърстие, което е изпълнено с некротична тъкан от корена на косъма – това е т.нар. жило на цирея.
Причини за циреи
Основните причинители на циреи са стафилококовите бактерии, които са нормално живеещи по кожата и не причиняват вреда в повечето случаи. Предразполагащи фактори за поява на циреи са лоша лична хигиена или заболявания, които водят до понижение на имунната защита на организма като диабет, алкохолизъм и др.
Симптоми при циреи
В началото на гнойната инфекция се появява подутина, която има червен цвят и причинява усещане за болезненост, което с времето нараства. Само за 2-3 дни циреят може да придобие размери на череша. Върхът е гнойно мехурче, много често прободено от косъм.
Кожата постепенно става пурпурно червена, точна, лъскава и болезнена. Болката дори може да има пулсиращ характер. След изтичането на гнойта заедно с жилото на цирея се оформя голяма язва, която бавно е заместена от гранулационна тъкан. При зарастването на цирея е възможно да остане леко хлътнал, кръгъл белег.
В някои случаи се появяват множество фурункули. Когато няколко фурункула се обединят се получава карбункул – състояние, което най-често се наблюдава на тила.
По-тежките случаи на циреи, особено онези, които са разположение в областта на горната устна и носа, може да доведат до сериозни усложнения, затова тези циреи задължително трябва да се третират от лекар.
Диагностициране на циреи
Поставянето на диагноза цирей не представлява особена трудност за специалиста, когато са налице гореизброените симптоми. Лекарят може само с един оглед да установи какъв е проблемът, като в много редки случаи се налагат допълнителни изследвания.
Макар и рядко, състоянието може да се обърка с други инфекции на кожата и подкожието каквито са инфектирана атерома, дерматит, причинен от ухапване на насекоми и др.
Лечение на циреи
При започването на лечението трябва да се знае, че изстискването на цирей е опасно и не бива да се прави, защото инфекцията може да се разпространи и в други области и да настъпят усложнение. Като начало на терапията се предприема локална терапия с антибиотични мазила, ихтиол и антибактериални разтвори. Ако е необходимо лекарят може да предпише и антибиотици за орален прием или да назначи специфична имунотерапия за засилване на имунната система на организма. Възможно е да се назначат витамини, климатолечение и физиотерапия.
Понякога се налага циреят да бъде отстранен с оперативна намеса, при която се премахват всички некротични и гнойни материи, след което засегнатото място обилно се промива с антисептични препарати.
Много е важно, след като бъде поставена диагнозата циреи, пациентът да спазва стриктно предписанията на лекаря, за да се избегнат възможни усложнения. Въпреки че много хора го смятат за безобидно заболяване, циреят не трябва да бъде подценяван заради опасността от развитие на много тежко усложнение – сепсис.
Предпазване от циреи
На първо място, поддържането на висока хигиена е от голямо значение не само за предпазването от неприятните циреи, но и от редица други здравословни проблеми. Имунитетът също трябва да бъде поддържан с витамини и здравословно хранене, защото всеки един негов срив е предпоставка за образуване на циреи.
Народна медицина при циреи
В народната медицина са познати редица билкови рецепти, които се справят с неприятните циреи. За узряването на циреите помагат горещи билкови лапи, приготвени от бяло лечебна ружа, репей и червен бряст. Зелевите лапи също имат способност да изтеглят гнойта. За целта зелеви листа се потапят във вряща вода за около минута. Оставят се да изстинат и се увиват в марля. Налагат се върху цирея.
Извлеци от чувен също помагат при циреи. За целта 5-10 г корени от чувен се варят в 500 мл вода в продължение на 10 минути, прецеждат се и се използват за външна употреба.
Жълтата комунига се прилага външно при циреи под формата на компреси и промивки. Прави се запарка с 2 с.л. дрога, които се заливат с 500 мл кипяща вода, след което се оставят за 20-тина минути в добре затворен съд. За да се ускори узряването на цирея се препоръчват компреси с цветчета от комунига, които са накиснати в растително масло.
Следващата билка, която народната медицина препоръчва при циреи, е кръвният здравец. Воден извлек от коренището на здравеца се използва външно за компреси. 2 ч.л. ситно нарязано свежо коренище от здравеца се накисват на студено с 2 ч.ч. вода в продължение на 8 часа. Водният извлек се прецежда през марля и се правят компреси.
Други билки, които се използват при циреи, са червено подъбиче, ливадна детелина, смокиня, лепка, бяла върба.
Домати и лук, от своя страна, са храни, притежаващи противовъзпалителни и антисептични вещества, които ги правят традиционни средства в борбата с инфекции. Затоплете резен домат и го наложете върху цирея, като мястото се превързва. За целта може да се използва и резен студен лук.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
