Браво Лия, точно същото си мислех и аз, колко е долно да се дават подобни съвети, да се използват децата, да им се налива горчивина в душите, защо ? Не ви ли е срам наистина ! А упреците за липсата на бременност и въобще цялата долнопробна история просто оставям без коментар... колко жалък човек, какъв мъж си ти бе ?!
Първо, няма такова нещо като "еди-кой си ми влияе зле, помощ." Ти глава на раменете имаш ли или нямаш ? Никой не може да те накара насила да закъсняваш, ако сама не го искаш. Второ, не си простила, защото си "мекушава" (да, така се пише!), а защото си страхлива и слабохарактерна, и явно без чувство за собствено достойнство. Трето, как може да става дума за прошка, при положение, че тайно я мразиш (дори си толкова лицемерна, че не смееш да го покажеш открито...) Прошката не е нещо, което се случва само на думи, за прошка може да става дума само когато е искрена и идва от сърце. Защо държиш да се покажеш колко си и помагала, макар че "не заслужавала" ? Хората са казали, направи добро, пък го хвърли в морето. За мен ти си един дребнав и двуличен човек и вероятно напълно си си заслужила нейното отношение, макар че е трябвало просто да те отреже веднъж завинаги, вместо да се принизява да те обижда.
Оффф... Аз това и онова съм направила, аз какво ли не жертвах, тоя не е добър, оня не е добър, а не искаш ли и живота и да живееш на нейно място ? Ако може все до гъза да ти е залепена, ще ти е най-добре. Осъзнай се преди да си я загубила завинаги, спри да критикуваш изборите които прави, аз също говоря от позицията на дъщеря...
Ина, за какво точно трябва да сме благодарни ? Ние да не би сме молили да се раждаме ? А на всичкото отгоре трябва и да благодарим, че ни хранят и обличат, ми като са решили да правят дете, естествено че трябва да се грижат за него ! Да не са го правили ! Точно такива родители са ми най-противни, дето внедряват в децата си чувство за вина, че едва ли не те са си жертвали живота за тях, пък, видиш ли, нищо не получават в замяна. За какво задължително уважение говориш ? Ти си случила на майка, която ти е приятел, но знаеш ли колко самотни, неразбрани, бити, ежедневно унижавани деца има на твоя свят ! Ако да са нахранени и облечени ! Някак гнусничко е да им изискваш след това благодарност и уважение. Не повтаряй тъпоумици и клишета чути от по-възрастни, прости колкото и теб явно, ами мисли със собствената си глава.
Хе, лесно е да се каже Спри да мислиш че си дебела, Усмихни се и се радвай... Хора виждам че сте добронамерени, обаче тя жената ако можеше, нямаше да пише тук. Явно съзнава, че проблемът е по-дълбок, и затова иска съвет. Остави килограмите настрана, те не са ти действителният проблем ; дори да свалиш, друго ще се появи и пак сама няма да се обичаш. Задай си по-скоро въпроса, защо подсъзнателно смяташ, че нямаш и ти право на щастие, каква вина изпитваш, та да мислиш, че не го заслужаваш ? Често такава подсъзнателна нагласа, ако остане неизяснена и не се работи върху нея, ни кара сами да съсипваме всичко красиво, което животът ни е поднесъл, ето както гого е дал пример.
Глупости ! Умилените женички, дето ще те съветват да го родиш понеже "то не е виновно" май не знаят какво е грижа за дете. Кое "то" ? "То" още нищо не знае, нищо не чувства, засега е само натрупани на едно място и още необособени клетки.Не слушай никого. Ще си родиш дете, когато му дойде времето и си готова.
Ти нито обичаш истински мъжа си, след като обмисляш да си легнеш с друг, нито си влюбена във въпросния приятел, след като си се сетила, че "не си безразлична" чак след като си получила смс-а. Да ви имам проблемите... ами троши си главата, като е толкова празна, какво питаш нас.
Моите коментари