ezine.bg»Споделени Истории»Родители»Дъщеря ми ме ненавижда

Дъщеря ми ме ненавижда

Дъщеря ми ме ненавижда
Здравейте. Искам като майка да споделя нещо, което ме кара да бъда на прага на отчаянието. Никога не съм предполагала, че мога да изпадна в такава ситуация.

Имам дъщеря на 15 години. От три години тя има много негативно отношение към мен. Недоволна е от всичка, което се опитвам да направя за нея. Говори ми с винаги с много лош тон.

Дори в училище си развали успеха. Позволява си и пред учителите да ме укоря. Правила съм много опити да разговарям с нея за да изясня причината за това и поведение, но никога не успявам.

Тя открито ми заявява, че ме мрази и ненавижда. Винаги съм се старала да бъда близка с нея, да бъдем като приятелки, но уви.

Стремя се да и осигурявам добри условия за живот, да не чувства липсата на баща, тъй като съм разведена.

Ако някой има някаква идея, нека ми помогне. Какво да направя ? Как да стигна до нейното сърце ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (31)

Изпрати
Дъщерята
Дъщерята
07.03.2015 09:21
Просто дъщеря ви преминава през пубертета..когато и аз бях на тези години не поддържах добри отношения с майка си, но сега 4 години по-късно доста съжелявам за това. В крайна сметка с мама се оправихте сега си споделяме и сме добри приятелки. Просто изчакайте малко да попреминат хормоните и всичко ще се оправи, само не спирайте да я подкрепяте
6
0
милена
милена
24.10.2014 15:40
Ами като имаш дете - не е трябвало да се развеждаш.От липсата на единия родител се случват такива неща ...понякога
10
37
А
А
07.10.2014 18:17
Бъдете по-строга с нея,кажете че няма да търпите такова отношение повече към вас.Но не прекалявайте,бъдете и мила и строга.Все пак в нейните и вашите ръце е нейното бъдеще...Оценките в училище ще зависят много от нейното образование.....Няма да си знае материала....Просто най-мирния и лек начин е да седнете и да поговорите с нея...Все пак вие сте и майка.:)
2
0
mama
mama
06.02.2014 23:34
и моята дащеря преди много години ми призна,че е имало моменти,когато ме е мразела,но това беше под влияние баща и,иначе беше много кротко и отговорно дете,не беше разглезена ,не беше капризна,след като навърши 16 години ,като порасна и започна да гледа по зряло ,нещата коренно се промениха,станах като добра приятелка,започна всичко да споелия с мен и кошмара в които бях 3-4 години свърши,сега много ми липсва защото е много-много далеч,на най-далечния край на света ,сърцето ми плаче всеки ден,но зная че е добре и че я обичам повече от всичко,зависи вашата дащеря какъв характер има ,с каква компания се събира,има ли отговорности или само изисквания,не може само да получаваш без да даваш,вие знаете най-добре какъв характер има,и ако няма нещо по сериозно,трябва да се заредите с търпение докато порасне и започне да мисли по-трезво ,тогава нещата ще се оправят,късмет и успех
6
1
Eli
Eli
11.01.2014 05:00
Това е тинейджър! Нормално е да има и тежки случаи на тази възраст, а ти точно я описа! Спокойно и майка ми все си мислеше,че я мразя като се скараме! Тя не го мисли, просто е от озлобеният вид тинейджъри! Ще мине, трябва да се заредиш с търпение! Не й обръщай внимание на думите, само я пази да не залитне към нещо лошо!
3
0
Петър
Петър
05.12.2013 14:05
Мили боже какви майки имало тук и баба и самара направо сте върхът що за съвети са това остави я да си прави каквото иска ами няма лошо утре ще ти доведе приятелчетата да се друсат и пред теб или гаджето си и ти ще им сменяш чаршафите я се стегни какво е това угаждам и ами ти само заради нея ли работиш да и даваш всичко и колкото си поиска има една поговорка в теб са и ножът и хлябът колкото и дадеш толкова ще яде и ще има уважение че си и дала .има толкова начини да у възпиташ че просто нямам думи и то така че ще те гледа право в очите и ще вика да мамо а не да те прави за резил пред хората.че тя е в най гадната възраст това не значи че трябва да ти се качи на главата пуберета е най лошото нещо тогава хормоните са като вихрушка и който оцелее е добре който не много му здраве.малко си закъсняла със възпитанието но не е късно действай че по късно кървави сълзи ще рониш но ти ще си си виновна за това.успех ти желая ако имаш нужда от методи за възпитание пиши на лични ще се радвам да ти помогна.
8
8
Антонина
Антонина
27.12.2014 19:25
Е, точно с такова отношение към детето не се постига нищо, според мен. На тази възраст колкото повече натискаш, толкова повече съпротива ще срещаш. Според мен, трябва да й се даде максимална свобода да решава нещата, когато те касаят нея. Но и родителят трябва да се държи като възрастен човек - с достоинство. Тя трябва да усеща увежение към нея, като към самостоятелна адекватна личност. Това дали ще се друса или не, на 15 години, вече решава само тя и родителите няма какво да направят по въпроса. Аз на 15-19 съм правила най-разнообразни неща. И това, което ме е направлявало съм била аз и приятелите. Дори, ако някой се опитва да те поучава се превръща в чудесна цел за тормоз. Този етап е необходим, за да може порастващият човек да разруши изградените от родителите правила и да изгради своите, които ще бъдат адекватни на неговата реалност. Успех и търпение :)
7
0
samara
samara
17.10.2013 19:58
Оставете дъщеря си, на тези години обикновено децата се отдалечават от родителите си и търсят своя път. Оставете детето да порасне, след години всичко ще се оправи. Разбира се, че не ви мрази. Просто си иска свободата и личното пространство.Знам, че Ви боли, но не правете от това трагедия. Преминавате през това, през което всеки родител трябва да е готов да премине-малкото момиченце иска вече да порасне и да не бъде под Вашата протекция.Не можете да промените това. След години тя ще съжалява за поведението си, но сега каквото и да предприемете, ще стане по-зле.Стискам пали да свикнете:)
П.П.Това, което "Баба" е написала, е най-болната глупост на света!
4
0
БЙ
БЙ
17.10.2013 19:50
Аз също имам дъщеря, която е вече на 21, също съм я отгледала сама, баща й ни изостави когато тя не беше навършила 7. Но от момента на раздялата с баща й, тя за мене е била пълноправен партньор - не съм я лишавала от нищо, но и не съм й спестявала нищо. Тя познаваше всички мои приятели, както и аз нейните. Никога не сме се карали и винаги ми е споделяла всичко, дори и днес, когато не живее с мене. Лично аз само мога да се радвам, че детето ми е такова, но си мисля че това зависи малко и от родителя. Никога не приемайте тинейджъра като дете, той просто е един пълноправен член на обществото, оставете го да вземе решение и го подкрепете - тогава няма да имате никакъв проблем.
Това е моя опит.
1
0
Дони
Дони
17.10.2013 19:00
До баба: Вие нямате никакъв усет за лично пространство, а това е нещото, което тийнейджърите най-желаят. До автора: ако направите това, което баба Ви посъветва и дъщеря Ви разбере, ще загубите всякаква връзка с нея.
Аз съм на 16 и знам какво става с нас на тези години. Преди и аз имах проблеми и загубих връзка с майка ми, но тя беше много търпелива и след време отново имаме много добри взаимоотношения. Най-вероятно дъщеря Ви е била наранена или се чувства притисната. Покажете й, че те може да Ви има доверие, но не се намесвайте в личното й пространство.
Тя не ви мразя, просто си изкарва яда на някого, т.е. на вас, защото винаги ще й простите. Бъдете търпелива и все някога дъщеря Ви ще го оцени.
1
0
Eva
Eva
15.10.2013 08:15
Не се отчайвай, в тази възраст нерядко тинейджърите, опитвайки се да се еманципират, отричат родителите си и се държат безобразно с тях. Опитвай се да говориш с нея, потърси консултация с психолог, помоли я да седнете и да обсъдите спокойно отношенията си. Не отговаряй обаче на упреците с упреци и не повтаряй до безкрай какво си направила за нея. Стискам ти палци, преживяла съм го - тежко е, но не е непоправимо.
0
0

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка: