Отхвърлена от дъщеря ми

Отхвърлена от дъщеря ми
Аз съм жена на 43 години имам дъщеря на 22 години. На 30 останах вдовица и с много лишения и много работа, някой път и на 2 работи тя да не усети липса. Бях щастлива, че до 12 клас беше пълна отличничка, и се гордеех с нея много. С помощта на майка ми успях да и направя бал. Кандидатства и е приеха, тя беше отлична студентка с европейска степендия, а аз бях най щасливата майка.

До момента когато стана на 20 години - имаше неподходяща връзка с мъж 15 години по голям от нея, с пълни противоположни характери и среди. А взех отношение и с много разговори и борба, за да и покажа, че избора и е неправилен. От тогава се отдаличихме една от друга. Тя се раздели с него. След това си намери приятел и след 4 месеца направи годеж.

Аз бях съсипана от отношенията ми към мен, тя ме отхвърли тотално, изпаднах в депресия, защото тя пак направи поредния грешен избор. Тя заживя с мъжа и а аз останах сама, без да ми се обажда. Нямах работа, живея на квартира, с болката която ми нанеси дъщеря ми, и загубих смисала в живота ми.

Не знаех какво да правя, тогава една приятелка ми подаде ръка и заминах в чужбина, и тук е трудно, но не съм сама. Дъщеря ми забременя и когато заминах, постоянно ми звани и ме кара да се връщам и ме обвинява че съм я изоставила. Моля дайте ми съвет, какво да направя?

Коментари (43)

Изпрати
Alla
Alla
23.02.2016 22:15
Никой човек няма право да товари с тежестта на очакванията си друг човек - каква е била вашата работа да преценявате мъжете до дъщеря ви? Като ви слушам обаче и тя е изместена, жена с дете и семейство тръгнала да търси майка си да я бави отново, както впрочем е правила цял живот, пък и да й вменява вини, че я е оставила "сама" - при жив мъж и дете. Я се вземете в ръце - вие си гледайте живота, а дъщеря ви да си гледа семейството - когато и двете разберете кои сте, току виж отношенията ви се оправили. Вие не сте скачени съдове, хора сте бе, девойки!
3
1
Лина
Лина
26.01.2016 22:30
Вашите грешки или не няма да ги кометирам. Това е лично решение как ще ги оцените и как ще ги оправите. Но никога не жертвайте себе си заради когото и да е. Дъщеря ви не е малко дете. Щом е решила, че няма нужда от вас, значи трябва да може да се справи сама със ситуациите, които си е създала. Подкрепяйте я, не и се бъркайте. Казвайте и какво мислите само когато ви пита. НО не жертвайте себе си! НИКОГА!Не е изклячено да се е планирала да ви превърне в детегледачка на бъдещо внуче или кои знае какво. Как така изведнъж се чуства изоставена а в същност ви е държала толкова далече от себе си! Това бих го нарекла наглост! И тя определено трябва да го разбере. Успех и се грижете за себе си!
4
0
ROSI
ROSI
02.01.2016 16:46
Zdraveite i za mnogo godini .mnogo e teshko kogato edna dashteria ne otseniava maikinata obich ,,,gledash gi ,izuchavash gi posle im pravish svadbite,i gi izdarjesh mnogo vreme i kogato im spresh krancheto ,ti veche nesi im nujna i neta smiatat za maika.moeta istoria e dalga ne iskam dase vpuskam v porobnosti.takivasa vsichki desa neblagodarnisa.
2
3
Една жена
Една жена
12.06.2015 15:34
Щом се чувствате добре в чужбина- останете.
5
0
Павел
Павел
19.04.2015 22:17
По добре си стой в чужбина,щом те упреква няма смисъл да си биеш главата с нейните трудности,а и вече е семейна,има 18години ;) Щом досега се е оправяла без вас,и сега ще успее ;)
11
2
Оги
Оги
08.08.2014 12:57
Здравейте,
Аз съм баща на дъщеря (като Вас) на 23г. Разведен съм и от 16г. живея сам ... работя. Не поддържам контакт с други жени, бих казал, че и приятелите ми са в много тесен кръг. В началото детето живееше при майка си в провинцията, беше твърде малка ...6-7 годишна. Беше настроено срещу мен от страна на майка си и роднините и. Не съм преставал да мисля за детенце нито ден. Отделях половината от доходите си и ги давах от начало на майка и, а като порасна лично на детето. Отказа да дойде да живее и учи в София при мен, пак под въздействие на "другата" страна. Преди 4години дъщеря ми беше приета в университет тук в София. Отново отказа да живее при мен. Кандидатства за общежитие, имаше отличен успех и беше приета. Тази година успешно се дипломира. Вероятно ще замине в чужбина по магистърска програма. През всичкото това време не съм преставал да се грижа във всички аспекти и най вече финансово да я осигурявам за обучение и живот. Вече мога да кажа, че съм спечелил нейното внимание и уважение след тези дълги и тежки години. Само аз си знам какво ми е било, и как съм се чувствал. Винаги съм обичал детето си и съм го поставял пред всичко останало на този свят! Гордял съм се, като съм го декларирал и доказвал с действията си. Знам, сигурен и убеден сам, че ДОБРОТАТА и последователността в поведението на един родител (баща или майка) винаги ще бъдат възнаградени един ден в ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП ОТ НАШИЯ ЖИВОТ! Съвет е трудно да се дава в подобни случай. Те са твърде комплексни и лични. Постъпете така както сърцето ви подсказва, Това е моят съвет!
32
2
Роси
Роси
14.03.2014 15:46
Здравейте,
Аз съм като Вашата дъщеря - всичко започна от това, че майка ми направи същото. Постепенно желаейки да налага мнението си, се стигна до там, че съм щастлива, когато не я чувам и виждам. Ако искате да си я върнете /поне до някаква степен/ ще трябва да бъдете по-отстъпчива от обичайното.
Аз съм вече майка на син - студент, който твърди,че за него съм най- добрата майка, защото не повтарям грешките, случили се с мен-
има хора, които искат грешките които допускат да са си техни, а не чужди, наложили се. Родителят трябва да знае, че децата за съжаление не се учат само от нашия опит.Те трябва и да се опарят.
НО всяко грубо вмешателство в личния живот е недопустимо - независимо дали става въпрос за детето ти, или за приятеля ти.
Знам, че има и фатални грешки, от които искате да опазите детето си,
но вече знам от опит, че ние като родители трябва да докажем че винаги сме зад гърба на децата си, независимо от грешката, а животът си избират те.И винаги ще бъдем до тях КОГАТО ТЕ ПОЖЕЛАЯТ!
14
1
Дани
Дани
20.02.2014 02:32
Сгрешили сте като сте я разделили с този човек. Няма значение какъв е бил той (е разбира се ,ако беше наркоман или убиец ще Ви разберем).Изучили сте я, изхранили сте я , но не сте усетили времето в което е трябвало да я оставите сама да взима решенията.Може той да е бил любовта на живота й,може и да не е бил,но това е трябвало тя да го прецени. Сега,може само да й кажете,че сте отишли за добро в чужбина и ,че не сте я оставили!Намирайте време (и пари) да можете да сте заедно и да оправите нещата очи в очи :)
12
1
Мони
Мони
08.02.2014 09:44
Какъв синовен дълг?! Децата ги раждаме за наша радост, не защото те са искали! Ние, родителите, ги правим! Не сме ги питали искат ли да се родят! И когато пораснат и не мислят като нас, това не е причина да не ги обичаме. Казвайте си мнението и зачитайте чуждото, даже да е на децата ви. Аз не позволих моите родители да ми се бъркат в избора на партньор. Имам над 20 годишен прекрасен брак. Моите деца вече са над 20 годишни. Никога досега не съм им се бъркала в избора на приятели, интереси, училище, професия, гаджета. Искам, когато сбъркат да обвиняват себе си, не мен, че съм взела вместо тях грешното решение. Животът си е техен!!! Относно историята: подкрепи дъщеря си с каквото можеш, но не се връщай, работи си там където си, ти също имаш право на живот! Ако дъщеря ти е сбъркала, време е да порасне и да почне сама да се грижи за себе си, включително да поеме отговорност за грешките си.
28
2
АНТО
АНТО
30.01.2014 01:45
Мили мои, става въпрос за цената на грешката!! Жената е опитна, борбена и достатъчно смислена, за да роди, отгледа и изучи, а след това?! След като децата вече не са деца, моля да са приели и моралните отговорности към родителите си! Какво значи "никой не иска да му се бъркат в живота"? Значи, ние може да не спим, да държим здраво ръчичките на своите деца, да спим на колене до леглата на болните си малки, да гладим дрешки, да отделяме пари за курсове и екскурзии, да подкрепяме и всичко свързано с израстването, докато дойде момента в който...чуваме: - "не ми се бъркай! И аз имам право на собствените си грешки"! :)
Искам да ви попитам - не сте отказвали разбиране до сега, нали? Е, когато става въпрос за важна грешка според вашата преценка, посочете я, а ако се отдръпне, после ще се върне. Децата ни са разглезени, защото винаги и всичко "мама може и мама дава". Когато, обаче, и те трябва да се съобразят с наше мнение - трудноооо!
Останете на своята работа в своя си живот, защото е време и децата ни да проявят своят синовен дълг към нас, нали? Ако се позабавят..., дано да дочакаме! Кураж!
21
5

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 0
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: