Страх ме е да не го изгубя заради комплексите си

Здравейте, искам да споделя моята история. Доста съм объркана, не знам даже от къде да започна. Аз съм на 23 г. 177 висока и 80 кг, едра съм, с мъжа ми се разделихме заради домашно насилие и алкохол, Обичах го много. Но, за тези 3 г с него не чувах нищо по различно от ти си Ку*ва, ти си дебела, за нищо не ставаш.

Аз по цял ден си стоях в къщи, след време започнахме работа на едно място(в чужбина). Просто нямах време да му изневеря, а и всички знаеха, че е доста буен и избягваха да общуват с мен. Лягахме заедно, ставахме зедно, на работа заено след работа заедно. и пак бях Ку*ва.

Това ме съсипваше с допъление, че беше пиян до безпаметност и ме пребиваше. Съсипах се емоционално. Не, можех да го оставя , съвеста не ми позволяваше. Ходих със синини, преживях срама от публичните обиди когато е пиян, преживях опитите му за самоубийство, публичното унижение и побои, простих му за това, че в нетрезво състояние се опита да ми пререже гърлото, че пиян ме биеше когато бях бремена в началото и пометнах, безсънните нощи.

Цялото това напрежение, болка стрес ме подтиснаха, обидите му ме комплексираха. Споделих с майка си, тя защити него. Споделих и за побоищата, за опита да ме убие за всичко, но не той беше прав. Никой не ме разбира това ми тежи много, когато имах огромни проблеми нямаше на кой да споделя, мъжа на майка ми който прибрах е наблюдавал побоищата седейки на дивана и даже не стана да ми помогне. Това ме съсипа. . .

Един ден, моя колежка ми каза, че малкия и брат с жена му ще годят на дискотека с приятели, да отида и аз. . . Просто да излезем , да се разсея, от всичко. Тя знаеше , за проблемите ми без да и казвам посиненото ми лице разказваше само Историята. Съгласих се , макар и след много уговорки. По това време аз работех по 12ч. тежка физическа работа и спах в кухнята.

Тъй като мъжа ми окопира спалнята и ми даде едно походно легло там. Изправих се поех си дълбоко въздух , запалих една цигара и си казах "какво пък, на 23г . от 3г на кафе не съм ходила, постоянно този тормоз, искам и аз да живея. . "Не знам защо, но сълзите тръгнаха сами, поплаках си.

Изправих се отворих гардероба, естествено нямах никакви дрехи, два чифта скъсани дънки и 4 прости тениски едно яке което беше на 3 г и толкова износено. Седнах заших си дънките , обух си едните маратонки които имах от Б-я. Застанах пред мъжа ми, и той веднага "Къде си тръгнала МА" "Иди до магазина вземи нещо за пиене". Отвърнах му, че излизам на дискотека, и че повече нямам желание да бъда с него.

Искам да бъда нормална жена на 23г. , иска ми се с любимия ми мъж да излезем да хапнем на вънка или да пием кафе заедно, нито един път не сме излизали на бар. . Боже не може само побойща и пиянски изпълнения , омръзна ми от болка синини по лицето и тялото. . .

КАЗАХ КРАЙ, ДОСТАТЪЧНО бях до тук с теб. Удари ме, яз се ядосах много, обърнах се разплакана и го попитах "Ти само това ли можеш? ? "започна да ме гони по стълбите да ме дърпа, но беше толкова пиян че се отскубнах лесно. Когато излязох на улицата огледах се в стъклото на вратата и се разплаках още по силно-Боже, толкова ли съм грешна. . . Тръгнах аз с гордо вдигната глава, забърсах сълзите си и се усмихнах фалшиво.

Не беше ново за мене, всичко беше така приучено че никой не можеше да каже - тя е плакала. Звъна ми телефона, когато вдигнах колежката ми каза , че децата на малкия и драт повръщат и сигурно са яли нещо, и че въпросните няма да дойдат. НО аз да не се притеснявам за мене пътува по големия и брат.

Стоях, чаках и в един момен пред мене се появи едър мъж , на около 38 г и ме попита за името. Покани ме в колата , и ми каза че сестра му го праща. Каза ми, ако те е страх ще те върна в къши, ако ли не ще отидем на дискотека. Поогледах се, помислих си няма какво лошо да ми се случи и тръгнахме. По пътя се заговорихме, беше невероятен събеседник.

В дискотеката продължихме да говорим забелязах татуировки на двете му ръце мъжко и женско име . Попитах това жена му и синът му ли са. Той ми отговори "не това са синът ми и дъшеря ми с жена ми не сме заедно"Не знам защо , но си допаднахме много. Разменихме си телефоните, от там започна да ми звъни , да говорим с часове за неговите болки за моите. Покни ме на среша, втора трета и така месец.

Една вечер, докато си говорехме просто ме целуна при което аз реагирах остро все пак деца, жена макар и да не са заедно. Върна ме у дома , и на следвашия ден ми сподели че е влюбен в мен. Обесни ми, че не е разведен с жена си заради децата и са просто съквартиранти. Не знам защо но му повярвах , след известно време се случиха нещата от тогава не сме се разделяли.

Постояно ми казваше, колко съм красива и какъв бил късметлия, че съм разбрана, умна, че никоя не го е разбирала както аз. . . Чуствах се неловко, всичко това беше ново за мене. Не можех да повярвам, че имам такава прелес до мене. На 4ч месец разбрах , че е на 45г. прилоша ми бях разбира, объркана не знаех какво да правя. Но си казах, да става каквото ще. . .

Имам до себе си страхотен мъж, който не ми посяга , не ме обижда, не пие, винаги иска да сме заедно, постоянно ми прави комплименти, готви , чисти, правим всичко заедно абсолютно всичко от пазаруване на дрехи за двамата, до готвене. Секса е страхотен, не като при мъжът ми който в седмицата един път пиян ми лягаше отгоре и 2мин ме използваше. Ставаше и продължаваше с пиенето. Толкова е нежен, мил, добър в същото време се чуствам спокойна и сигурна с него.

Знам, че няма да позволи на никой да ме обиди, внаги ме пита как си ? какво ти е ? И , в този момент нещо се случи с мене, комплексите ми изплуваха. Че съм дебела, и че за нищо не ставам. Започнах да избягвам секса , или да го правим на тъмно. При което той ме попита какво става, аз не му отговорих. Започнахме да се караме по точно аз , все си мисля , че не съм уродлива в тялото.

Дойде голям скандал, при който не издържах и избухнах разказах всичко и избухнах в сълзи. Той само ме погледна и ми каза , аз те харесвам такава каквато си, ако исках друга щях да си намеря. Разказа ми, как се влюбил в гласът ми, когато сме оговаряли влака на мой колега. . . Върнах лентата на зад спомних си как правихме среща с колегите , но единият не знаеше езика и се говорих с непознат мъж.

Каза ми, че в момента в който чул гласът ми настръхнал, по, олил сестра си да ни запознае при което тя отказала, и след това се наложи да дойде да ме забере. Разказа ми , как като ме видял първия път бил очарован от дългите ми къдреви руси коси , от сините ми очи, казами че не съм дебела а леко пълна което му допадало. . . Каза ми, че по прекрасна, разбрана добра жена е нямал.

Не знам какво да правя, много го обичам дори и да е доста по възрастен. Все пак живеем един път, защо да не изживея моя живот с любов и разбирателство. . Но ме е страх да не го изгубя, заради комплексите си. Още не мога да преживея, случилото се с мъжа ми, не знам по някога ми се иска да избягам. Толкова ми е мъчно и болно изпитвам някакъв страх от това , че може би не съм достатъчно добра в нищо.

Душевната болка е голяма, още повече че няма и с кой да споделя. Когато ни видят хората , си мислят поредната прос. . . . . ка с чичко паричко. Но не е така, това също ме съсипва, тая чужбина ме съсипва а в България никой не ме чака. Трябва сама да се боря, работя на две места да спа по 4 часа. Той е единствения човек, който ми дава сили за живот.

Но как да преодолея комплексите си, и да започна на ново, нямам ни най -малка идея. Да поточня, че не правя секс за пари, от български произход съм, както споменах с честен труд и много усилия си изкарвам прехраната. Просто исках да споделя историята си , и да помоля ако има някой да ми каже как да се отърва от комплексите си, и от миналото си което м съсипва.