Една несподелена любовна история
редакция:
Здравейте! Ще ви споделя история, която се ми се случи доста отдавна.
Запознанството ни не беше нищо особено. Имахме общи приятели, които ни запознаха. В началото си мислех, че ще се окаже поредният тъпак със самочувствие по-голямо от него, но греших. Той беше съвършен. Е, под съвършен нямам предвид, че е бил някой нацепен, висок, с плочки и т. н. Не, той не притежаваше никое от тези качества. Беше перфектен заради самия него и не мога да си обясня, защо не го оцених по-рано. Сега съжалявам и за това, че не научи за чувствата ми към него от мен. Може би тогава всичко щеше да бъде по-различно.
В началото, когато се запознахме ми беше безразличен. Бяхме просто приятели. Всеки ден излизахме заедно. Винаги се държеше адски мило с мен. По едно време дори ми се стори възможно, че той ме харесва. Бях си втълпила тази идея и се държах по-дистанцирано към него. Не исках да му давам напразни надежди, защото тогава не изпитвах нищо към него.
Няколко седмици по-късно разбрах, че най-добрата ми приятелка го харесва. Реших, че ще й помогна да се съберат. И тогава, може би в усилията ми да ги сближа, започнах и аз да изпитвам чувства към него. Първоначално не обръщах внимание на това, но когато ги виждах заедно го ревнувах. Наистина, не знам дори какво точно харесах в него. Може би още от самото начало съм имала чувства към него. Не знам, не мога да си обясня. . . и, защо се случи точно след като научих, че и тя го харесва.
След няколко седмици разбрах, че тя вече уж не го харесвала. Реших да й споделя, че аз също съм имала чувства към него и все още имам. Тя реагира съвсем спокойно. Дори ми предложи да му споделя какво изпитвам към него и ми каза, че можело да се получи между нас. Тогава не я послушах. Естествено, че нямаше как да му кажа какво чувствам към него при положение, че досега се държах толкова дистанцирано към него, въпреки че в последните няколко седмици бях решила да се сближа с него колкото се може повече.
Един следобед се бяхме събрали у тях. Дори не подозирах, че той беше разбрал за всичко. Най-добрият му приятел беше разбрал и му беше разказал. За да се почувствам още по-зле може би му разказа всичко отново, но този път пред мен. Той не каза нищо. Просто стоеше и мълчеше. Не каза абсолютно нищо. Бях адски объркана. Не знаех какво си мисли за мен в този момент. Не исках да слушам повече нищо, защото не знаех какво още може да му каже. Просто станах и си тръгнах.
На следващия ден отново бяхме излезли заедно. Държеше се така, сякаш не се беше случило нищо. Исках да го попитам какво ще стане, дали и той изпитва същото към мен и още много, но не го попитах. Реших да го оставя сам да ми каже, ако наистина имаше нещо такова.
Дойде лятната ваканция и всеки се разотиде на някъде. Когато се върнах от село разбрах, че се е преместил с техните да живеят в друг квартал. Беше ми адски гадно, защото знаех, че вече нищо няма да е както преди. Всъщност бях права. Виждахме се все по-рядко. В училище почти не се засичахме, защото бяхме в различни класове. И така и не разбрах, кога се бяхме очуждили толкова много.
Някъде след две години се върнаха отново на предишното място, където живееха. Въпреки това повече нищо не се промени. Вече дори не си общуваме.
Запознанството ни не беше нищо особено. Имахме общи приятели, които ни запознаха. В началото си мислех, че ще се окаже поредният тъпак със самочувствие по-голямо от него, но греших. Той беше съвършен. Е, под съвършен нямам предвид, че е бил някой нацепен, висок, с плочки и т. н. Не, той не притежаваше никое от тези качества. Беше перфектен заради самия него и не мога да си обясня, защо не го оцених по-рано. Сега съжалявам и за това, че не научи за чувствата ми към него от мен. Може би тогава всичко щеше да бъде по-различно.
В началото, когато се запознахме ми беше безразличен. Бяхме просто приятели. Всеки ден излизахме заедно. Винаги се държеше адски мило с мен. По едно време дори ми се стори възможно, че той ме харесва. Бях си втълпила тази идея и се държах по-дистанцирано към него. Не исках да му давам напразни надежди, защото тогава не изпитвах нищо към него.
Няколко седмици по-късно разбрах, че най-добрата ми приятелка го харесва. Реших, че ще й помогна да се съберат. И тогава, може би в усилията ми да ги сближа, започнах и аз да изпитвам чувства към него. Първоначално не обръщах внимание на това, но когато ги виждах заедно го ревнувах. Наистина, не знам дори какво точно харесах в него. Може би още от самото начало съм имала чувства към него. Не знам, не мога да си обясня. . . и, защо се случи точно след като научих, че и тя го харесва.
След няколко седмици разбрах, че тя вече уж не го харесвала. Реших да й споделя, че аз също съм имала чувства към него и все още имам. Тя реагира съвсем спокойно. Дори ми предложи да му споделя какво изпитвам към него и ми каза, че можело да се получи между нас. Тогава не я послушах. Естествено, че нямаше как да му кажа какво чувствам към него при положение, че досега се държах толкова дистанцирано към него, въпреки че в последните няколко седмици бях решила да се сближа с него колкото се може повече.
Един следобед се бяхме събрали у тях. Дори не подозирах, че той беше разбрал за всичко. Най-добрият му приятел беше разбрал и му беше разказал. За да се почувствам още по-зле може би му разказа всичко отново, но този път пред мен. Той не каза нищо. Просто стоеше и мълчеше. Не каза абсолютно нищо. Бях адски объркана. Не знаех какво си мисли за мен в този момент. Не исках да слушам повече нищо, защото не знаех какво още може да му каже. Просто станах и си тръгнах.
На следващия ден отново бяхме излезли заедно. Държеше се така, сякаш не се беше случило нищо. Исках да го попитам какво ще стане, дали и той изпитва същото към мен и още много, но не го попитах. Реших да го оставя сам да ми каже, ако наистина имаше нещо такова.
Дойде лятната ваканция и всеки се разотиде на някъде. Когато се върнах от село разбрах, че се е преместил с техните да живеят в друг квартал. Беше ми адски гадно, защото знаех, че вече нищо няма да е както преди. Всъщност бях права. Виждахме се все по-рядко. В училище почти не се засичахме, защото бяхме в различни класове. И така и не разбрах, кога се бяхме очуждили толкова много.
Някъде след две години се върнаха отново на предишното място, където живееха. Въпреки това повече нищо не се промени. Вече дори не си общуваме.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (1)
Изпрати
Изпуснат шанс, не ви е било писано. Може би ще се срещнете в друго време, при други обстоятелства, но за момента - гледай смело и само напред.
8
0
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка: