Понякога любовта е на сантиметри от нас, но ние не я забелязваме

Здравейте. Ние мъжете сме устроени така, че да бъдем заслепявани и омагьосвани от жените, което по някога не е добре. Ще ви разкажа една история, за да поясня какво имам в предвид. Имаше едно момиче, което харесвах и много исках, тя ме беше омагьосала. Какво ли не правих, тичах по нея, правих се на шут, ходих по прищявките й, и накрая тя склони и започнахме да ходим. Казваше ми че ме обича безгранично и лудо и съм момчето на живота й, а след пет месеца я хванах да изневерява с мой приятел.

По същото време имах много добра приятелка, познавах ме се от малки и ми беше най-добрата приятелка. По време на историята с горепосоченото момиче, моята приятелка един ден ми прати смс, в който пишеше, че изпитвала чувства към мен и много искала да бъдем заедно, но колкото и да се опитвала да ми го покаже, аз въобще не съм я забелязвал и само съм тичал по кифли. В смс пишеш също, че повече не може да бъде близо до мен и затова заминавала. След този смс, духна за Германия да работи, дори без да се сбогуваме.

Този смс ми заби нокаут, никога не съм очаквал подобно нещо, дори и не съм си го помислял. В следващите дни се опитах да говоря с нея, но тя ме беше блокирала от всякъде. Този смс не ми даваше мира, мислех постоянно ден и нощ за моята приятелка, започнах да се побърквам, ходех като муха без глава, съзнанието ми се беше изпарило. С минаването на дните, аз осъзнах, че въпросното момиче е много ценно за мен и не мога без нея, осъзнах, че тя не ми е била само приятелка, а и нещо повече, без аз да го осъзнавам.

Като се позамислих, осъзнах, че когато съм до нея се чувствах великолепно и приятно, обичах много да се срещаме и забавляваме заедно и да прекарваме приятни мигове. Осъзнах, че това не е било приятелство, а любов, която е била на сантиметри от мен и аз не съм я забелязал. Мина се месец след заминаването на приятелката ми и аз не издържах повече, изнудих нейните приятелки да ми кажат къде точно се намира в Германия, взех пари на заем от приятели и хванах първия възможен самолет за Германия.

Когато най-накрая стигнах и я намерих, стоях пред нея и си глътнах езика, нищо не можах да кажа, а тя ми лепна шамар и ми каза, за какво си дошъл още ли искаш да ме нараняваш. Стоях 4 дни в Берлин в опити да й се извиня и да й покажа, че съм осъзнал грешката си, но тя не искаше да ми прости. Върнах се в България безнадежден, тъжен и ядосан на себе си, че съм направил подобна грешка. Една седмица по-късно получих малко колетче от някакъв непознат за мен изпращач, вътре имаше очила и листче на което пишеше, ето подарявам ти тези очила, за да можеш другият път да видиш любовта:послепис-чакам те на нашето място довечера в 5 и си вземи очилата, за да можеш да виждаш. . .

Това е, съжалявам, че стана толкова дълго. Сега съм с въпросната моя приятелка, адски щастлив съм, и никога не съм се чувствал така с момиче, а като се замисля, че можеше да я изпусна с моята заслепеност. Написах ви историята, за да покажа грешката си и, че когато търсим любовта, тя може да е там където не подозираме, но да не я виждаме. Хора обичай те се и не правете като моята грешка