Не ми върви в любовта
редакция:
Здравейте, за първи път ще пиша тук, и не че няма към кой да се обърна, но просто искам малко мнение на странични наблюдатели!
Така започвам с това, че направо не ми върви в любовта, на моменти поне така се чувствам. За крехката си възраст (19 год. ), съм срещнала доста и различни хора. Е имала съм връзки, но нито една не е била такава, каквато може би аз си я представям, направо изпепеляваща. Никога не съм попадала на точния човек, смело твърдя. Първата ми по- сериозна връзка беше преди около 3 години, бяхме дългогодишни приятели, много пъти се опитвахме, но никога не се получаваше. Е дойде си време и нещата се получиха, но за кратко, за жалост. След това имах още една по- сериозна връзка, но пак нещо ми липсваше, нямаше я тръпката и емоцията, не бяхме един за друг. Оставям това на страна.
Проблемът ми е там, според мен поне, че повечето мъже ( ако мога така да ги нарека) ме възприемат по- скоро, като приятелка. Когато бях по- малка това беше ОК за мен, но сега вече ми идва малко в повече. Винаги са ме чувствали близка, момичето при което могат да отидат и да си излеят душата. То хубаво явно намират спокойствие при мен, но и аз съм все пак от нежния пол, омръзна ми да съм техният "брат". Не искам вече да съм впрягана като, най- добра приятелка, толкова ли е трудно да разберат, че и аз съм жена, и аз се нуждая от обич и подкрепа. И тук не слагам само приятелите си и познатите, ами и момчетата, с които се запознавам по принцип.
Просто ще съм благодарна, ако някоя девойка сподели нейното мнение по- въпроса, и как по дяволите да притъпим това чувство все да сме наранявани и неоценени.
Така започвам с това, че направо не ми върви в любовта, на моменти поне така се чувствам. За крехката си възраст (19 год. ), съм срещнала доста и различни хора. Е имала съм връзки, но нито една не е била такава, каквато може би аз си я представям, направо изпепеляваща. Никога не съм попадала на точния човек, смело твърдя. Първата ми по- сериозна връзка беше преди около 3 години, бяхме дългогодишни приятели, много пъти се опитвахме, но никога не се получаваше. Е дойде си време и нещата се получиха, но за кратко, за жалост. След това имах още една по- сериозна връзка, но пак нещо ми липсваше, нямаше я тръпката и емоцията, не бяхме един за друг. Оставям това на страна.
Проблемът ми е там, според мен поне, че повечето мъже ( ако мога така да ги нарека) ме възприемат по- скоро, като приятелка. Когато бях по- малка това беше ОК за мен, но сега вече ми идва малко в повече. Винаги са ме чувствали близка, момичето при което могат да отидат и да си излеят душата. То хубаво явно намират спокойствие при мен, но и аз съм все пак от нежния пол, омръзна ми да съм техният "брат". Не искам вече да съм впрягана като, най- добра приятелка, толкова ли е трудно да разберат, че и аз съм жена, и аз се нуждая от обич и подкрепа. И тук не слагам само приятелите си и познатите, ами и момчетата, с които се запознавам по принцип.
Просто ще съм благодарна, ако някоя девойка сподели нейното мнение по- въпроса, и как по дяволите да притъпим това чувство все да сме наранявани и неоценени.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.8
Общо гласували: 9
58
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари