Объркана съм и не знам накъде да тръгна
редакция:
Здравейте , мили хора имате много опит и сте изживели много, ще се радвам много да чуя мнението Ви, за това което ще разкажа. . изчетох много неща тук, може би защото съм състрадателна и нищо човешко не ми е чуждо . . често давам подходящи съвети , но няма кой да даде такива на мен, с близките си -имайте предвид семейството ми , единия ми приятел момче, и една приятелка която е далече, съм истинска усмихната естествена, но. .
пред другите тук в големия град не мога като че ли да се отпусна и на моменти показвам едно твърдо високо самочувствие, естествено то е маска, и отстрани изглежда все едно съм супер високомерна, но повечето пъти на моменти не смея да ги погледна в очите от комплекси. . не съм грозна , хубава и умна съм доколкото смятам, чета книги, истории, уча студентка съм финанси 2 курс Варна, имах приятел от София, разделихме се. . е забравих макар и трудно, но заради него се прехвърлих задочно за да се преместя в София. .
но това така и не стана и ето сега нямам никакви приятели а само познати колежки от миналата година , чувствам се ужасно самотна не можах да си намеря работа , може би заради това че не съм много уверена в себе си , вярно семейството ми ме подкрепя както и близките ми познати но дори и пред тях не мога да призная проблема си , защото аз пред тях съм си аз усмихната красива забавна, изляза ли сама на улицата свеждам глава трябва ми просто подкрепа от приятелка . . .
по цял ден стоя вкъщи уча или се опитвам. . . на изпитите ми изкарвам 5, 6. . но се чувствам празна от вътре . . чувствам се прекрасно когато сме в сесия , излизам виждам се с колеги но, след това всичко свършва те се прибират по родните си места, а аз оставам във Варна с мисълта или да си намеря работа. . или защото просто ако се прибера в моето провинциално градче имам чувството че нещата ще станат по-зле. . Това стоене в нас по цял ден ме убива. . искам да изляза, пробвах излизам си самичка да се разходя но. . какъв е смисъла като няма с кой да поговоря ? . . Лесно завързвам контакти по принцип с хората от моето ниво нито богати нито бедни нормални. . но как сега като вървя и да срещна някое момиче и да му кажа стани ми приятелка, направо ще ми се измее в лицето, пробвах с тичане но. . нищо , гледам снимки на познати които постоянно са навън и им се случват все нови и нови неща, а аз стоя тук затворена защото нямам приятелки. . . . ухажори имам колкото искаш. . но и там имам проблем дали защото като си по хубав така и хората първо искат да спят с теб и не оценяват характера ти нз или защото търся нещо определено а именно стойностен мъж който знае какво иска , има цели и стремежи и е харесван от другите жени. .
забавен добре изглеждащ, амбициозен с характер, а не някой сега който има пари примерно ама е супер безхарактерен и мисли че като ми предложи това онова и хайде. . нали. . не не искам това. . писах си дълго с едно момче , но понеже много трудно подбирам хората за мен , защото и аз като всички съм била наранявана, и писа ми той беше много настоятелен аз го отблъсквах , той настояваше. . каза ми че ще бъда с него рано или късно, с времето започнах да му вярвам , видях ме се видях срещу себе едно спокойно, уверено умно момче , усмихваше ми се с хладнокръвен поглед , а аз горях от вътре, както казах рядко някой да ме впечатли а той го беше направил, това означаваше че значи вече много за мен или поне достатъчно за да плача като магаре на другите дни рядко гласувам доверие и до пускам някого до мен и като го направя и ми изиграят някакъв номер, страдам много. . . когато се опита да ме целуне и другите там неща. . аз се дръпнах и го отблъснах няколко пътии му казах аз тръгвам, явно сме имали различни очаквания. .
след това той ме придърпа и продължихме. . и така ту го прегръщах ту го спирах и отблъсквах като вторите моменти бяха повече. . след известно време той ми каза прекратяваме срещата. . тръгваш си . . останах вледенена. . . докато ме изпращаше до таксито, си пееше и се чудих нарочно ли го прави за да скрие ако е бил наранен от това че съм го отблъснала или наистина не му пука. . или нещо не е харесал в поведението ми. . или мен самата. . понеже е хубав , тренира и не му липсват момичета сигурно, е. . на другия ден не ме потърси. . можете да си представите страдах за него. . тъкмо си бях повярвала че съм намерила мислещ човек силен, уверен който като го видя стомаха ми да се свива и да има онова нещо между нас наречено страст.
Страдах че съм сама, че няма с кой да изляза там където ходи той да види че съм щастлива красива и да съжали че не ми е звъннал. . не че не го исках, , , но просто беше рано , та ние почти не се познавахме, страх ме беше, като че ли дали ще се справя с целуването или просто с предстоящия развой на събитията. . виждах че ме желае, но. . се притеснявах и аз го исках, искам го и сега, но незнам какво да правя дали да го потърся и да му кажа истината, знам че сигурно не иска връзка и сигурно е искал само секс, но онази тръпка. . незнам дали сте я изпитвали. . да подскачете като ужилени всеки път когато Ви пише или нещо от този род. . знам , че много малко хора предизвикват това чувство в мен . . и съжалявам може би че допуснах грешката да го отблъсна, а грешка ли е било?
Може би ще си кажете че това е поредната глупост но не . . искам го . . защото знам че трудно си намирам хора като него. . много трудно, а дори няма с кой да споделя. . може и да има кой да ме изслуша, но все имам чувството че ще досаждам, и гледам да не занимавам външни хора много много с моите проблеми а и ми трябва твърде много време за да ги опозная . . В такива моменти когато се сетя че не работя примерно, не излизам и почти никъде , направо губя почва под краката си и желание за каквото и да е а знам, че мога. .
пред другите тук в големия град не мога като че ли да се отпусна и на моменти показвам едно твърдо високо самочувствие, естествено то е маска, и отстрани изглежда все едно съм супер високомерна, но повечето пъти на моменти не смея да ги погледна в очите от комплекси. . не съм грозна , хубава и умна съм доколкото смятам, чета книги, истории, уча студентка съм финанси 2 курс Варна, имах приятел от София, разделихме се. . е забравих макар и трудно, но заради него се прехвърлих задочно за да се преместя в София. .
но това така и не стана и ето сега нямам никакви приятели а само познати колежки от миналата година , чувствам се ужасно самотна не можах да си намеря работа , може би заради това че не съм много уверена в себе си , вярно семейството ми ме подкрепя както и близките ми познати но дори и пред тях не мога да призная проблема си , защото аз пред тях съм си аз усмихната красива забавна, изляза ли сама на улицата свеждам глава трябва ми просто подкрепа от приятелка . . .
по цял ден стоя вкъщи уча или се опитвам. . . на изпитите ми изкарвам 5, 6. . но се чувствам празна от вътре . . чувствам се прекрасно когато сме в сесия , излизам виждам се с колеги но, след това всичко свършва те се прибират по родните си места, а аз оставам във Варна с мисълта или да си намеря работа. . или защото просто ако се прибера в моето провинциално градче имам чувството че нещата ще станат по-зле. . Това стоене в нас по цял ден ме убива. . искам да изляза, пробвах излизам си самичка да се разходя но. . какъв е смисъла като няма с кой да поговоря ? . . Лесно завързвам контакти по принцип с хората от моето ниво нито богати нито бедни нормални. . но как сега като вървя и да срещна някое момиче и да му кажа стани ми приятелка, направо ще ми се измее в лицето, пробвах с тичане но. . нищо , гледам снимки на познати които постоянно са навън и им се случват все нови и нови неща, а аз стоя тук затворена защото нямам приятелки. . . . ухажори имам колкото искаш. . но и там имам проблем дали защото като си по хубав така и хората първо искат да спят с теб и не оценяват характера ти нз или защото търся нещо определено а именно стойностен мъж който знае какво иска , има цели и стремежи и е харесван от другите жени. .
забавен добре изглеждащ, амбициозен с характер, а не някой сега който има пари примерно ама е супер безхарактерен и мисли че като ми предложи това онова и хайде. . нали. . не не искам това. . писах си дълго с едно момче , но понеже много трудно подбирам хората за мен , защото и аз като всички съм била наранявана, и писа ми той беше много настоятелен аз го отблъсквах , той настояваше. . каза ми че ще бъда с него рано или късно, с времето започнах да му вярвам , видях ме се видях срещу себе едно спокойно, уверено умно момче , усмихваше ми се с хладнокръвен поглед , а аз горях от вътре, както казах рядко някой да ме впечатли а той го беше направил, това означаваше че значи вече много за мен или поне достатъчно за да плача като магаре на другите дни рядко гласувам доверие и до пускам някого до мен и като го направя и ми изиграят някакъв номер, страдам много. . . когато се опита да ме целуне и другите там неща. . аз се дръпнах и го отблъснах няколко пътии му казах аз тръгвам, явно сме имали различни очаквания. .
след това той ме придърпа и продължихме. . и така ту го прегръщах ту го спирах и отблъсквах като вторите моменти бяха повече. . след известно време той ми каза прекратяваме срещата. . тръгваш си . . останах вледенена. . . докато ме изпращаше до таксито, си пееше и се чудих нарочно ли го прави за да скрие ако е бил наранен от това че съм го отблъснала или наистина не му пука. . или нещо не е харесал в поведението ми. . или мен самата. . понеже е хубав , тренира и не му липсват момичета сигурно, е. . на другия ден не ме потърси. . можете да си представите страдах за него. . тъкмо си бях повярвала че съм намерила мислещ човек силен, уверен който като го видя стомаха ми да се свива и да има онова нещо между нас наречено страст.
Страдах че съм сама, че няма с кой да изляза там където ходи той да види че съм щастлива красива и да съжали че не ми е звъннал. . не че не го исках, , , но просто беше рано , та ние почти не се познавахме, страх ме беше, като че ли дали ще се справя с целуването или просто с предстоящия развой на събитията. . виждах че ме желае, но. . се притеснявах и аз го исках, искам го и сега, но незнам какво да правя дали да го потърся и да му кажа истината, знам че сигурно не иска връзка и сигурно е искал само секс, но онази тръпка. . незнам дали сте я изпитвали. . да подскачете като ужилени всеки път когато Ви пише или нещо от този род. . знам , че много малко хора предизвикват това чувство в мен . . и съжалявам може би че допуснах грешката да го отблъсна, а грешка ли е било?
Може би ще си кажете че това е поредната глупост но не . . искам го . . защото знам че трудно си намирам хора като него. . много трудно, а дори няма с кой да споделя. . може и да има кой да ме изслуша, но все имам чувството че ще досаждам, и гледам да не занимавам външни хора много много с моите проблеми а и ми трябва твърде много време за да ги опозная . . В такива моменти когато се сетя че не работя примерно, не излизам и почти никъде , направо губя почва под краката си и желание за каквото и да е а знам, че мога. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 7
52
44
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари