И сега накъде?

Здравейте, незнам защо направих регистрацията и незнам какво очаквам, но знам, че нищо не губя. Просто реших да споделя и да прочета Вашите мнения, ако има такива!

И от къде да започна. . . . Ми всичко започна преди близо 8-9 години. Тогава се запознах с едно момиче. Още тогава знаех, че е тя жената с която искам да бъда до старини. След година и малко връзка, аз ѝ предложих брак и вдигнахме чудна сватба. Няколко години безгрижемн живот и много любов. Не бързахме за деца, бяхме говорили, но и двамата не бяхме готови за тази стъпка. С годините вече, почнахме да се замисляме за наследник и планувано почнахме да работим по този въпрос. След година неуспешни опити, се случи чудото. . . Разбрахме, че ще ставаме родители. Най-големият подарък за един мъж

Всичко вървеше по план, но нещата малко се пообъркаха. . . Тя се вглъби страшно много в детето. Аз бях виновен за всичко. Т. к. сме от малко градче, дойдохме в столицата. Веднага си намерих работа по професията и образованието, което имам. Заплатата ми е доста добра, позицията на която съм също. Но пак бях виновен за всичко. Най-вече обвиненията бяха, че не ми дремело за детето. Моето мислене, е малко проамериканско, спрямо възпитанието на децата. Аз съм на мнение, че те трябва да бъдат оставяни сами още от бебета, а не да си постоянно до тях. И както и да е. . . .

Положението стана, в един момент не търпимо. Преглъщах, преглъщах обиди, въпреки, че се скъсвах от работа и да не са лишени и 2та от нищо и пак излизаше, че нищо не съм направил. И един ден ми писна и ѝ казах, да си събира нещата и да си намери друг. След един ден, когато тя го направи, съжалих и се опитах да оправя нещата, но вече бе твърде късно. С времето преодолях раздялата, свикнах да си виждам детето 2ти в месеца. Пращам постоянно пари и винаги ходя при тях с подаръци за детето.

В периода, в който се разделихме се появи, момиче, което имаше проблеми също с връзката си (или поне така ми казваше). . . Почнахме постоянна комуникация по телефона. . . Двамата наранени, двамата объркани почнахме да се виждаме. . . . Всичко беше, перфектно до момента в който аз започнах да изпитвам чувства към нея. Всичко изстина към бившата и се засилиха към новата. Стараех се да ѝ угодя всячески. Оказа се, че започна работа в нашия офис, където аз съм мениджър. Криехме връзката си. . . Приятелят ѝ идваше, пиехме си кафето заедно и той въобще не подозираше, че аз спя с приятелката му. Знам, че е некоректно, знам че е пошло, но все пак, бях влюбен и се чувствах "като на 17". Всичко с нея бе перфектно. Преодолях болката от раздялата. Тя ме утешаваше, помагаше ми при избора на подаръци за детето, лично тя му купуваше играчки, все пак бе на 1 годинка. Докато не се появи нов колега в офиса. И започна адът.

Бяхме говорили да заживеем заедно и да опитаме. Уж, беше готова да зареже, приятелят си да е с мен. И тогава се появи нов колега. Изведнъж, аз останах на заден план. Вече не съществувах. Погледите ѝ към него, разговорите с него. Аз се правех, че не виждам и че не ревнувам, но само душата ми и сърцето ми знаеха какво ми е. Когато за първи път я питах, какво се случва, тя ми каза, че си "вкарвам филми" в главата и, че просто си въобразявам. Тогава ми каза, че на този етап няма намерение да зарязва ѝ приятелят си. Че той се е променил и станал по грижовен. И изведнъж, както бях получил крила, аз бях на дъното. Въпреки, че знаех, че това може да се случи, толко бях хлътнал, че незнаех къде се намирам. Вече я обичах до полуда и тя го знаеше. За пореден път преглътнах обидата и се опитах, да запазим някакви - приятелски отношения и да се правя на непокист. Но се провалям. Изгарям от ревност. А и подозирам, че тя има връзка с колегата, така както започна с мен. Виждам ги как си говорят, как се смеят в почивката, а същото беше с мен.

И сега на къде? Уморен съм да се боря. . . Уморен съм да се доказвам. . . . Занемарих работата си, което го виждат и моите шефове, които ми гласуваха доверие и видяха още първите няколко месеца разлика в обороти и т. н. и всичко по мои идеи. Не се хваля, но хобито ми е, моята работа. Но вече и нея не мога да върша, т. к. отивайки в офиса я виждам нея. И от 9ч. до 18ч. / 5 дена в седмицата, аз съм в един любовен триъгълник или четириъгълник? И аз незнам какво да кажа. Вече съпругата ми не съществуваше, въпреки, че развода е в съдебна зала, и то отскоро, аз не мисля за нея и за детето ми, а за моята колежка.

Най-лошото е, че като направя забележка на новия колега, т. к. и той и тя ми се явяват подчинени, тя се обръща и ме напада фронтално пред всички колеги и аз си мълча, защото чувствата ми към нея са много силни. Опитах се да ѝ кажа, че не е правилно това нейно поведение, а тя продължава да ме напада, че аз си отмъщавам на колегата. . . А дали е така? ! И аз самият незнам, може би ревността ме кара да му правя малко по - остри забележки отколкото на другите, но все пак са обосновани. Над мен са само шефовете, които също усещат, че има промяна в мен и незнам, дали няма да им писне въпреки положителните резултати, да ми посочат вратата. А дотогава незнам какво да правя?

Казах си, че спирам да ме интересува какво има между тях, че неми дреме с кой си ляга и т. н. Но пусто, проклето сърце. . . А и самата мисъл, че повече ме боли заради колежката, отколкото заради майката на детето ми, ме побърква. . . . Е ще се радвам да чуя и вашите съвети. . .