Каза ми, че ме обича...като сестра
редакция:
Моята история сигурно е до болка позната на повечето хора. От 2 години насам имам някакви чувства към един мъж, но нещата се развиха по различен сценарий от моя. Дълго време и двамата крихме какво изпитваме един към друг, но един ден аз направих първата крачка към признанието. Имахме прекрасна връзка, споделяхме си всичко и си говорехме с часове, когато погледите ни се срещаха и двамата изгаряхме от страст, подкрепяхме се в повечето от ситуациите, в които попадахме.
Освен хубавите моменти изпълнени с любов и нежност, ние водехме постоянни спорове и ден не минаваше без скандал. Моят характер е доста особен и съм избухлива и нервна личност. Рядко ще отстъпя на друг човек, дори когато греша не мога да се призная за виновна. Гордостта ми е много голяма, а инатът железен и всички тези мои качества сигурно го влудяваха. С времето се отдалечавахме и вече бяхме други, а аз винаги съм била ревнива, но сега наистина имах повод да ревнувам и реших да сложа край на връзката, за която съм копняла с години и то само, за да запазя гордостта си и да не преживея най-големия си страх-изневярата.
Той не спря да ме търси и да се интересува от мен, а аз съжалявах за стореното и опитах да сме просто приятели, както той пожела и не успях. Не мога да гледам, като на приятел човека, който целувах доскоро. Обясних му това и едва не поисках да започнем отначало, когато той ме "зашлеви" с изречението: Обичам те, като сестра. . . След това ми каза, че не може без мен и иска да сме просто приятели, защото явно не ме харесва достатъчно, за да имаме връзка.
Аз се разгневих и се почувствах отхвърлена и му казах да стои далеч от мен, ако не може да бъде близо. Не желая да съм приятелка с него и мисълта, че съм му "сестра" да ме убива. Искам да продължа напред, но сили нямам, за друг сърце не ми остана! Какво да правя, колко сърца невинни трябва да разбия и пак няма да го забравя, как да остана приятел с човека, когото обичам, как да го направя? Не мога и не искам! И сега накъде?
Освен хубавите моменти изпълнени с любов и нежност, ние водехме постоянни спорове и ден не минаваше без скандал. Моят характер е доста особен и съм избухлива и нервна личност. Рядко ще отстъпя на друг човек, дори когато греша не мога да се призная за виновна. Гордостта ми е много голяма, а инатът железен и всички тези мои качества сигурно го влудяваха. С времето се отдалечавахме и вече бяхме други, а аз винаги съм била ревнива, но сега наистина имах повод да ревнувам и реших да сложа край на връзката, за която съм копняла с години и то само, за да запазя гордостта си и да не преживея най-големия си страх-изневярата.
Той не спря да ме търси и да се интересува от мен, а аз съжалявах за стореното и опитах да сме просто приятели, както той пожела и не успях. Не мога да гледам, като на приятел човека, който целувах доскоро. Обясних му това и едва не поисках да започнем отначало, когато той ме "зашлеви" с изречението: Обичам те, като сестра. . . След това ми каза, че не може без мен и иска да сме просто приятели, защото явно не ме харесва достатъчно, за да имаме връзка.
Аз се разгневих и се почувствах отхвърлена и му казах да стои далеч от мен, ако не може да бъде близо. Не желая да съм приятелка с него и мисълта, че съм му "сестра" да ме убива. Искам да продължа напред, но сили нямам, за друг сърце не ми остана! Какво да правя, колко сърца невинни трябва да разбия и пак няма да го забравя, как да остана приятел с човека, когото обичам, как да го направя? Не мога и не искам! И сега накъде?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
но да не си македонка ?