Той няма амбиции и цели, да му дам ли шанс?

Никога не съм писала в подобни сайтове, защото не съм вярвала, че мога да получа реален съвет. Разчитам, че тук мога да чуя мнението, не на хейтъри, а на добри хора, по-зрели от мен и можещи да видят ситуацията от страни.

С приятеля ми сме заедно от близо година и половина. Живяхме заедно до скоро, но в момента живеем по отделно, поради финансови причини основно. Другата причина е, че караниците запичнаха да стават чести и то по въпроси, основно свързани с бита.

Той е прекрасен човек. Никога не е и не би ме обидил /ние бяхме приятели преди това/, вярвам, че ми е бил верен и настроението ми винаги е било значимо за това, как ще се чувства той.

Проблемът е в липсата му на амбиция. Той е много различен от мъжете, с които съм излизала преди това. Може би, една от причините да съм с него в началото бе, че исках нещо различно. Може би, малко наивно вярвах в истинската любов. Но напоследък усещам, че нещо ми липсва. Той няма амбиции, не следва мечтите си, няма стремеж за професионално и личностно развитие. Позволява си да остава без работа, да мързелува или да запълва ежедневието си със занимания, нетипични вече за неговата възраст.

Аз, смея да твърдя, изглеждам много добре. Слаба съм, висока съм, уча в хубав университет престижна специалност и работя на хубава позиция. . . предизвиквам неописуем интерес в противоположния пол. Преди си мислих, че това вече няма да ми прави впечатление. . че съм се наситила, но явно не. Сами разбирате, че започвам да го сравнявам с другите мъже в обкръжението ми, които са на високо ниво. Те са с хубава работа, с добри маниери, с изтънчен вкус. Явно не съм се наситила на такива! Просто съм го подтискала.

Опитах се да говоря с него /държа на откровеността/, но без резултат. Казах му всичко, което споделих и тук. Казах му, че то не е виновен и че явно просто не иска още да порасне и да вземе живота си в ръце. Дори му споделих, че за първи път си позволявам по-задълбочени комуникации с други мъже. Всичко това го стресна и обеща да се промени. . . за пореден път.

Дилемата ми е дали да остана с него, или не. От една страна, усещам, че се отблъсквам от него и накрая мога да го нараня, но от друга - имайки предвид мъжете днес, не си ли струва да дам още един шанс на мъж, който е галантен, нежен, верен и никога не би ме обидил или наранил?


Какво да правя?