Момичето от влака София - Варна 07.01. 2017
редакция:
Някак си усетих, че тя ме харесва и аз я харесвах. Тя влезна с една жена и аз реших, че й е баба и викам “как ще я свалям пред баба й. ” Но после се оказа, че не е баба й.
Споглеждахме се и въпреки, че не беше нещо особено на външен вид… тя ме плени. Исках да я заговоря, но не знаех за какво. После влака спря (съдба може би) и започнахме лека по лека да си развързваме езиците, но вече беше късно. Бяхме почти до последната спирка – Варна.
Всички излезнаха и останахме аз и тя.
– Коя зодия си? – Попита непознатото момиче.
– Защо питаш? – Попитах аз.
– Интересувам се от тези неща.
– Водолей. Но нека и аз се пробвам да позная ти коя си.
(мислене) и пауза от 2-3 сек.
– Не си Овен…
– НЕ! Мразя ги : D
– Амии Дева… – Малко неубедително, но с голяма точка накрая… казах аз.
Тя започна да ме гледа и рече
– Как позна от първия път.
– Познавам хората. – Отговорих аз.
– Какво ме издаде? Че си говоря под носа ли? – Зачуди се тя
– Не… просто шесто чувство. – Казах й аз, опитвайки се да се измъкна.
Истината е, че наистина познавам хората… и колкото и надуто да изглежда… малко са хората които не мога да разгадая веднага. Но за това имам и времето на своя страна.
И така… тя каза:
– Лека вечер.
– Лека вечер. – Отговорих аз.
Слезнахме от влака, но тежеше ми на мене сака.
Въпреки това можех да я последвам и да я спра. Да попитам за име или контакт.
Но уви… може би подсъзнателно исках просто един хубав спомен, а не поредната болка в живота си.
И така изпуснах един хубав човек.
П. С. Само графата любов отговаряше ) но по скоро съм влюбен = временно завладян от чувства.
Но ако това момиче се препознае моля да ми пише ) https://www. facebook. com/teodor. iliev. 75
И имаше и още един брадат пич в купето, но както и да е. . . . .
Не знам защо, но реших така да пробвам да намеря това момиче след като я изпуснах.
Споглеждахме се и въпреки, че не беше нещо особено на външен вид… тя ме плени. Исках да я заговоря, но не знаех за какво. После влака спря (съдба може би) и започнахме лека по лека да си развързваме езиците, но вече беше късно. Бяхме почти до последната спирка – Варна.
Всички излезнаха и останахме аз и тя.
– Коя зодия си? – Попита непознатото момиче.
– Защо питаш? – Попитах аз.
– Интересувам се от тези неща.
– Водолей. Но нека и аз се пробвам да позная ти коя си.
(мислене) и пауза от 2-3 сек.
– Не си Овен…
– НЕ! Мразя ги : D
– Амии Дева… – Малко неубедително, но с голяма точка накрая… казах аз.
Тя започна да ме гледа и рече
– Как позна от първия път.
– Познавам хората. – Отговорих аз.
– Какво ме издаде? Че си говоря под носа ли? – Зачуди се тя
– Не… просто шесто чувство. – Казах й аз, опитвайки се да се измъкна.
Истината е, че наистина познавам хората… и колкото и надуто да изглежда… малко са хората които не мога да разгадая веднага. Но за това имам и времето на своя страна.
И така… тя каза:
– Лека вечер.
– Лека вечер. – Отговорих аз.
Слезнахме от влака, но тежеше ми на мене сака.
Въпреки това можех да я последвам и да я спра. Да попитам за име или контакт.
Но уви… може би подсъзнателно исках просто един хубав спомен, а не поредната болка в живота си.
И така изпуснах един хубав човек.
П. С. Само графата любов отговаряше ) но по скоро съм влюбен = временно завладян от чувства.
Но ако това момиче се препознае моля да ми пише ) https://www. facebook. com/teodor. iliev. 75
И имаше и още един брадат пич в купето, но както и да е. . . . .
Не знам защо, но реших така да пробвам да намеря това момиче след като я изпуснах.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари