Дали някога ще спре да ми изневерява?

Здравейте читатели,
сега ще ви разкажа една истинска история, преживяна от мен самата. . .
Да започна с това, че не съм от хората, който споделят, никога и за нищо, но сякаш днес просто ми писна от това криене и трупане на болка. . . Винаги съм предпочитала да се крия от отговори, когато някой ме попита за нещо. . .

И сега набързо. .

Имам приятел /от 4 години сме заедно, имахме и разделен период, имаме и деца/, колко е сериозна нашата връзка- отдавна не знам, казвам го, защото преди няколко месеца разбрах, че ми е изневерявал, не с една, не с две, повече са били, и още го прави, все с различни. Един ден си беше забравил Фейсбук включен, а ние жените сме много любопитни. Той се крие, мисли си, че аз не знам за това, а и аз също премълчавам, а може би не трябва. . .

Когато разбрах, че го прави, се почувствах ужасно, мислех, че не може да е истина, НЕ ИСКАХ да е истина, но беше. . .

Докога мога да крия все още не знам. А как да му го кажа, пак не знам. Дали някога ще спре да го прави? Кълнеше ми се, че никога не би го сторил. Защо съм била толкова наивна да му вярвам? Къде да отида с децата? Какво да правя? Още ли да го търпя? А ако хване някоя болест? Не мога повече, не издържам. Докога? Защо го прави? Ще се спре ли някога? Излиза почти всяка вечер, не знам кога си идва. . .
Толкова много въпроси. А аз все още го обичам и му прощавам.
Какво не му дадох? Къде ми е грешката? Не знам.

Каквото е поискал от мен, имал го е. Децата гледам сама, той дали ми е помогнал? За къщата се грижа и всичко купувам, а той какво даде? Не съм изневерила, нямам друг. Време му отделям, за да излизаме заедно, когато иска да поговори с някого съм насреща. Не знам дали изобщо някога го е било грижа за нас. . . Защо е двуличен? Защо не иска да се махна от живота му? Защо не може да избере между мен и тях? Използва ли ме, за да не остане сам един ден? Мисля, че ДА. А аз се връзвам, нали?
Това е моята история, която ми се иска да не беше такава. . . Или поне да има щастлив край, както този в приказките. Не живея в приказка, знам, но искам щастие. Остава ми само да вярвам в промяната, защото само докато сме живи можем да се променим. Той, аз, ние.