Животът ми е хаос, лъжа и двамата
редакция:
Здравейте! Пиша тук за да успея да си споделя мъката някъде. На 20 г. съм. Преди време се запознах с настоящия ми приятел аз бях сервитьорка, той барман. Всичко беше добре той имаше своите шантави страни, но успях да го приема, понеже аз не съм от неговия град по стечение на обстоятелствата трябваше да сменя квартирата си, а нямам финансовата възможност да плащам сама квартира, той се изнесе с меn. Казах си трябва много да ме обича значи щом заради мен го направи това. . След това пак се случи да работим на едно и също място, но вече беше друго след като заживяхме заедно.
Живеем заедно, работим заедно, навън сме заедно 24/7 и започван да усещам как полудавам, започнах да се прибирам в родния си град, за да получа някакво уединение поне за уикендите, казах му че имам нужда малко да дишам той започна да се сърди като малко дете, но не мога да бъда постояно с него, а и вкъщи правех всичко аз цялата домакинска работа падаше на мойте рамене сякаш си имам дете за което да се грижа. Чувствам се така сякаш загубих себе си едва на 20 съм и искам да си поживея малко преди да започна да водя толкова сериозен начин на живот. .
В родния ми град се запознах с много симпатично и добро момче, което се старае всячески да ми покаже че ме харесва и е много мило и сладко, започнахме да се виждаме и се чувстсм адски добре от това нещо, защото някак си е по-мой тип и визуално и в начина му на мислене, защото е малко по-голям и така неусетно попаднах в капана, в който лъжа и двамата. . Не мисля че ще издържа още дълго, но много ме е страх кажете ми как да постъпя. .
Живеем заедно, работим заедно, навън сме заедно 24/7 и започван да усещам как полудавам, започнах да се прибирам в родния си град, за да получа някакво уединение поне за уикендите, казах му че имам нужда малко да дишам той започна да се сърди като малко дете, но не мога да бъда постояно с него, а и вкъщи правех всичко аз цялата домакинска работа падаше на мойте рамене сякаш си имам дете за което да се грижа. Чувствам се така сякаш загубих себе си едва на 20 съм и искам да си поживея малко преди да започна да водя толкова сериозен начин на живот. .
В родния ми град се запознах с много симпатично и добро момче, което се старае всячески да ми покаже че ме харесва и е много мило и сладко, започнахме да се виждаме и се чувстсм адски добре от това нещо, защото някак си е по-мой тип и визуално и в начина му на мислене, защото е малко по-голям и така неусетно попаднах в капана, в който лъжа и двамата. . Не мисля че ще издържа още дълго, но много ме е страх кажете ми как да постъпя. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари