Та ти си най-добрият приятел на приятеля ми...

Ще ми мине. Но ще е трудно. Летях в облаците а сега се преземих право в дъното. Аз съм глупачката, не той. Аз се влюбих в него. . . допуснах го толкова близко до себе си. Че сега всичко свързвам с него. Сърцето ми е разбито. Очаквах приказка, а получих просто тъжен край. Не очаквах толкова бързо да се откажа от теб.

Как да продължа ? Просто трябва да си стегна багажа, да се усмихна и да си кажа ‚‘ голяма работа ‚‘. . . но аз имах такива мечти с теб. . такива каквито човек не може и да си представи. Толкова се привързах. Толкова те очаквах. . . . толкова те исках. . . . . не мога да повярвам.

Явно грам не ти пука. И не мога да те съдя или обвинявам. Все пак аз съм никоя. . нали така? ! Само дето ти се превърна в моя сладък слънчо. . и някак си между кратките ни разговори се влюбих в теб. . . откачено, а? Исках да имам поне малка възможност да те опозная. . но както винаги всички си тръгват, когато ги желаеш най-силно.

Ти си тръгваш. Разбирам те. Просто ме е яд на себе си. И за миналото. Какво ще правя от тук нататък? Ще се опитам да те забравя. Поне ще се опитвам. Макар и трудно в началото. . . ще изтрия всичките песни, текстове и повече музика няма да слушам. Повече няма да мечтая за теб. Седя и не мога да повярвам. . колко силно те допуснах до себе си. . . как можах? Какво си мислех?

Та ти си най-добрия приятел на приятеля ми. . . Или поне най-прекрасното момче. . . Ще се опитам да забравя тези чувства и просто отново да си Теодор. Момчето, което грам не ме интересува. Защото така е правилно. Трябва да продължа. . без теб.