Влюбена съм в най-добрия ми приятел

Здравейте (:

Аз съм момиче на 21 години от София.
От 4 години имам сериозен приятел. Всичко между нас е наред, той е страхотен приятел, всичко, за което съм мечтала. Много ме обича, никога не ми е повишавал тон, винаги е изпълнявал всяко мое желание. И аз го обичам, страшно много го обичам и бих направила всичко за него. Обожавам го!

Още от дете имам най-добър приятел. Той няма родители, затова майка ми и баща ми често го вземаха с нас на почивки и така си станахме много близки. Но с годините спряхме да се виждаме, той замина в чужбина, отначало се чувахме после прекъснахме всякаква връзка.

Мога да кажа, че аз го промених коренно, той не знаеше какво е да имаш приятел, а аз го запознах с много и то все страхотни хора. Научих го да плаче, да не крие чувствата си, да бъде добър с тези, които са добри с него, да бъде човек и приятел. И никога не съм го възприемала като нещо повече, дори когато се беше опитал да ме целуне преди години.

Преди 6 месеца се върна в България и веднага ми се обади. Веднага се видяхме, радостта ми беше огромна. Той си пада лошо момче, никога е нямал някой до себе си, винаги е бил подценяван, игнориран, неразбран. . Работи и се изхранва абсолютно сам от 12 годишен, още като по-млад беше посягал към тежки наркотици и самоубийство, осъждан е, но е добър човек, просто животът му е твърде труден.

И така в последните месеци постоянно се събираме заедно, той е в много добри отношения с всички мои приятели. Но от няколко дни усещам силна привързаност към него. В момент на пристъп от поредната доза виждах как светлината в очите му угасва и усетих как и аз угасвам заедно с него, никога не съм била по-уплашена, мислех, че го губя. Един ден се събудих и си помислих колко нищожен би бил животът ми ако него го няма. Изпитвам силна нужда да знам, че е добре, че не би си посегнал, че не е надрусан.


Не знам за неговите чувства сега, но моите нарастват с всеки изминал ден. И е красив, много красив, с прекрасни очи, устни, всичко. Не знам дали е възможно да обичаш двама едновременно, но е факт. Обичам го. И него.

Дори за момент не съм си помисляла да оставя приятеля си, не го обичам по-малко, напротив - прави ме щастлива. Просто исках да излея чувствата си, анонимно, защото няма на кого. . .