Хванах го с любовницата му
редакция:

Някои от вас ще кажат – нищо ново под слънцето, но за мен това беше съкрушителен удар. Женени сме от 5 години и не мислех, че любовта съвсем се е изпарила. Вярно, че мъжете вечно търсят приключения, но не допусках, че и той е като всички останали.
От няколко месеца имах съмнения за връзката му, но явно не исках да повярвам. Докато един ден една приятелка се обади, че той е в едно хотелче извън града с нея. Бях споделила притесненията си с нея.
Отидохме там с детето и зачакахме във фоайето. След два часа те се подадоха весели и щастливи. Е, и сега аз какво да правя ? Нищо не казах, само ги изгледах и си тръгнах. Той започна да ме гони и да ми се обяснява.
Сега и вкъщи не контактувам с него. Чудя се какво да предприема, нямам никаква идея. Но няма да оставя така нещата, да бъда лъгана и унижавана.
От няколко месеца имах съмнения за връзката му, но явно не исках да повярвам. Докато един ден една приятелка се обади, че той е в едно хотелче извън града с нея. Бях споделила притесненията си с нея.
Отидохме там с детето и зачакахме във фоайето. След два часа те се подадоха весели и щастливи. Е, и сега аз какво да правя ? Нищо не казах, само ги изгледах и си тръгнах. Той започна да ме гони и да ми се обяснява.
Сега и вкъщи не контактувам с него. Чудя се какво да предприема, нямам никаква идея. Но няма да оставя така нещата, да бъда лъгана и унижавана.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 5
52
41
32
20
10
Дай твоята оценка:














Коментари
Естествено, че не бива да се оставяш да те унижава, да му слугуваш, поддържаш домашното огнище и мъжкото му самочувствие, а той да те мами и прави нещастна... Но пък и не си разбивай семейството веднага, защото после ти ще си тази, която ще ближе люти рани, вероятно ще останеш сама с детето, а той ще си хване другата/другите и ще си продължи щастливо... Дай му шанс и се постарайте да продължите общия път, но с някои поправки, за да избегнеш повторение на изневярата.
Гледай ТОЙ ДА СТОИ ПОВЕЧЕ С ДЕТЕТО, а ти намери време за себе си, разнообразявай се, образовай се, работи, намери си приятели (и мъже), а той като гледа детето да го видим как ще кръшка тогава. Просто се постарай да си размените позициите, не всичко домакинско да лежи на твоите плещи, а той да има време и възможности за флиртове и срещи с други и тям подобни закачки. Детето е общо и е редно заедно да се грижите, не само ти, щото си била жена - на Запад ги няма такива.
Да му изневеряваш заради самото отмъщение е глупост и също един вид унижение - ако не ти идва "отвътре" не го прави и въобще видимите демонстрации още повече ще разбият връзката ти и ще накърнят душата ти.
И да знаеш, че ти нямаш вина за случилото се - след като те е гонил и ти се е обяснявал, значи държи на теб, но просто те има за сигурна, в кърпа вързана, а му се е приискало да изживее нещо новичко, да се почувства отново желан Завоевател на нови територии -абе, направо да го съжалиш, горкинкият... ;)
Не забравяй, че Ашли е прав/а - мъжът ти може да те зарази с нещо, така че много много внимавай!
Горе главата!
решение.Обикновено намираме сили да простим,но истината е,че никога не забравяме.И може би не трябва да се забравя.Желая ти късмет и вярвам,че когато има желание,има и начин!
Не питай друг и не се чуди дълго. Отговорът е в теб.
п.п. аз простих, но за съжаление не можах да се справя с болката и недоверието, които останаха като жива рана, която болеше и болеше...накрая просто си тръгнах.
Ако дадеш шанс на съпруга си, го накарай да разбере, че това ще е за първи и последен път. Никой не заслужава да бъде лъган и унижаван. Фактът,че не общувате не е добър. За една връзка са необходими не само компромиси, но и комуникация.Това изисква желанието и на двама ви. Нужни са двама. Не може само единия да крепи цялостта на семейството.
P.S. Нужни са години за да превъзмогнеш болката и разочарованието. Възвръщане на доверието отнема много повече... Понякога дори не се постига ...
При мен се случи но така и не простих вътре в мен си остана болката...Няма мъж който да не е имал извънбрачна връзка... но истината е че ние неможем да преодолеем болката..