Любов, приятелство, страст или забежка
редакция:
От 4 години съм с приятел. Преди 2 години той беше на Италия за месец. Запознах се с момче, от първия път ме грабна като го видях. За 2 дена всичко стана. Заряза приятелката си, с която беше заедно 5 години, от които 3 на семейни начала.
Връзката ни продължи месец и нещо, понеже аз по някакъв начин го накарах направо да се влюби в братовчедката на приятеля ми, за да се отърва от него. За мен това беше нередно м/у нас.Но беше невероятно, един път само спах с него.
Бяха заедно месец през който, се виждахме по рядко сами с него, но вече като приятели. На рождения му ден тя скъса с него. Не бях го чувала 2 дена писах му смс " какво стана, ела да поговорим утре".
На следващия ден той дойде, влезнахме вкъщи, разказа ми какво е станало, а отвътре ми се късаше сърцето като го слушах. Идваше ми да го прегърна и да му кажа " съжалявам за това, което ти причиних", но направих само второто и му признах, че съм го събрала с нея защото не можах да го остава.
След няколко дена започнахме да излизаме пак всеки ден, взимахме си кафе и отивахме някъде с колата ( приятеля ми се беше върнал още когато ходехме с др момче)Карахме го да идва с нас, но той не искаше, за това излизахме 2мата. Седмица след това му взех подарък за рождения му ден, нещо което беше изгубил и н еможа да намери 2ро такова в града.
Аз го намерих и го купих. Не бях виждала човек да се радва така на подарък, както той на този. 2 месеца след това на Нова година празнувахме вкъщи с приятели. Но се случи един семеен скандал, а приятеля ми и това момче искаха да се отбият до едни приятели да ги поздравят и какво стана, накарах приятеля си да остане с мен понеже ми беше кофти, а той каза " е ние след малко ще дойдем", а др момче каза " аз ще остана с нея".
Седнахме в другата, стая аз си пиех, говорехме си и докато усетя вече бях в прегръдките му отново. А той дори не бе пиян. Приятеля ми се обади 4 часа след това, и излезнахме на кафе 3мата, всичко беше ОК.
На следващия ден дойде до вкъщи, хах всякаш нищо не се беше случило. От тогава започнахме да говорим с часове всеки ден, да излизаме, а след това да си говорим по телефона. Месец след това събрах кураж да го питам какво е всичко това за него, а той се обърна не към мен, а на др страна и каза " още един прекрасен спомен ", това не беше точен отговор.
4 месеца след това продължавахме да си говорим и един ден ми вика " хайде с мен и братовчед ми на селото ми, че имам малко работа там и поне да има с кой да си бъбрим" и аз му казах " Добре". Отидохме, започнах да се закачам с него с думи както винаги ( нашето винаги си е на постоянен базик или намек ) и той ме бутна в къщата.
Отказвах му доста време и накрая се пречупих. И пак спах с него. Няколко месеца след това продължавахме да си говорим, докато един ден спря да ме търси и да ми вдига телефона. Това беше в продължение на 8-9 месеца. Засичахме се и като го питах какво става защо не дигаш ( това в работата му ) той ми отговаряше " Просто не ми остава време " след тези месеци един ден му писах " свободен ли си " той: зависи аз: да се поразходим той:след малко ще съм пред вас.
Излезнахме и той ми обясни, че не се чувства добре напоследък, че роднините му има само проблеми с тях и като го попитах: добре защо не дойде не го сподели по рано? А той: Защото не исках да те притеснявам. Сподели ми, че от 2 седмици излиза с една негова комшийка с 2 години по-малка ( аз в момента съм на 17, а той на 26 почти ).
Сега 4 месеца след това той е с нея от 2 месеца, прикликваме си от време на време ( така правехме като единия се присети за другия като не сме се чували дълго време)Приятелят ми заминава да учи в друг град и имам нужда от него, но има ли смисал да си го връщам според вас ? Нуждая се от съвета Ви.
Връзката ни продължи месец и нещо, понеже аз по някакъв начин го накарах направо да се влюби в братовчедката на приятеля ми, за да се отърва от него. За мен това беше нередно м/у нас.Но беше невероятно, един път само спах с него.
Бяха заедно месец през който, се виждахме по рядко сами с него, но вече като приятели. На рождения му ден тя скъса с него. Не бях го чувала 2 дена писах му смс " какво стана, ела да поговорим утре".
На следващия ден той дойде, влезнахме вкъщи, разказа ми какво е станало, а отвътре ми се късаше сърцето като го слушах. Идваше ми да го прегърна и да му кажа " съжалявам за това, което ти причиних", но направих само второто и му признах, че съм го събрала с нея защото не можах да го остава.
След няколко дена започнахме да излизаме пак всеки ден, взимахме си кафе и отивахме някъде с колата ( приятеля ми се беше върнал още когато ходехме с др момче)Карахме го да идва с нас, но той не искаше, за това излизахме 2мата. Седмица след това му взех подарък за рождения му ден, нещо което беше изгубил и н еможа да намери 2ро такова в града.
Аз го намерих и го купих. Не бях виждала човек да се радва така на подарък, както той на този. 2 месеца след това на Нова година празнувахме вкъщи с приятели. Но се случи един семеен скандал, а приятеля ми и това момче искаха да се отбият до едни приятели да ги поздравят и какво стана, накарах приятеля си да остане с мен понеже ми беше кофти, а той каза " е ние след малко ще дойдем", а др момче каза " аз ще остана с нея".
Седнахме в другата, стая аз си пиех, говорехме си и докато усетя вече бях в прегръдките му отново. А той дори не бе пиян. Приятеля ми се обади 4 часа след това, и излезнахме на кафе 3мата, всичко беше ОК.
На следващия ден дойде до вкъщи, хах всякаш нищо не се беше случило. От тогава започнахме да говорим с часове всеки ден, да излизаме, а след това да си говорим по телефона. Месец след това събрах кураж да го питам какво е всичко това за него, а той се обърна не към мен, а на др страна и каза " още един прекрасен спомен ", това не беше точен отговор.
4 месеца след това продължавахме да си говорим и един ден ми вика " хайде с мен и братовчед ми на селото ми, че имам малко работа там и поне да има с кой да си бъбрим" и аз му казах " Добре". Отидохме, започнах да се закачам с него с думи както винаги ( нашето винаги си е на постоянен базик или намек ) и той ме бутна в къщата.
Отказвах му доста време и накрая се пречупих. И пак спах с него. Няколко месеца след това продължавахме да си говорим, докато един ден спря да ме търси и да ми вдига телефона. Това беше в продължение на 8-9 месеца. Засичахме се и като го питах какво става защо не дигаш ( това в работата му ) той ми отговаряше " Просто не ми остава време " след тези месеци един ден му писах " свободен ли си " той: зависи аз: да се поразходим той:след малко ще съм пред вас.
Излезнахме и той ми обясни, че не се чувства добре напоследък, че роднините му има само проблеми с тях и като го попитах: добре защо не дойде не го сподели по рано? А той: Защото не исках да те притеснявам. Сподели ми, че от 2 седмици излиза с една негова комшийка с 2 години по-малка ( аз в момента съм на 17, а той на 26 почти ).
Сега 4 месеца след това той е с нея от 2 месеца, прикликваме си от време на време ( така правехме като единия се присети за другия като не сме се чували дълго време)Приятелят ми заминава да учи в друг град и имам нужда от него, но има ли смисал да си го връщам според вас ? Нуждая се от съвета Ви.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари