Колегиалност срещу приятелство или нещо повече

Ще ви разкажа една история и проблем, които може би е доста често срещан в нашето ежедневие и взаимоотношенията. Да, взаимоотношенията на едно момиче и момче. Момичето - нормално, симпатично, весело, честно, точно, открита с различни и нетипични интереси - намиращи я много хора за странна, но в това и е чара. Момчето - красив, амбициозен, отговорен, принципен, странен понякога, леко затворен и отдаден в начинанията си младеж.

До преди 5 месеца, никой не е предполагал, че ще се срещнат, но уви. Запознават се в университета. В началото започват излизанията насам-натам, разменянето на материали и лекции, нищо по-конкретно и нищо повече. Двамата трудно установяват първоначално контакт, накрая намират оттук оттам някоя друга обща приказка. Започват заедно да ходят до университета, да се чуват всеки ден и чат-пат някое друго излизане с колегите.

Идва ред и за дискотеки, момчето в рамките на един ден и прави 3 комплимента, а в близките няколко дена, още няколко. Момичето прави отчаяни опити да се сближи приятелски с него, но все още е трудно установяването на разговор. И до там.

Минава се известно време, двамата вече са намерили общ език и своите теми на разговор-зодии, автомобили, ценността на семейството, злополучни връзки, важността на приятелствата и прочие. . . Той спира с комплиментите, държи се колегиално и може би приятелски. Момичето си хваща гадже и се оказва, че те двамата се познават.

Идва ред на студентския празник, пиршество, забавление и драми. Момичето решава, че ще спи в стая с гаджето си, а младежът 3 дни подред яхнал метлата по незнайно каква причина. Тиха стачка с въртене на очи и фасони, когато ги погледне и избягване на колектива. Минава се и този кошмар. .

Идва ред студената зима и предпразничното настроение, лекциите свършват. Двамата спират да се виждат известно време, но поддържат контакт. Момичето има нужда от професионалната му помощ (защото работи) и той се отзовава, помага и не иска нищо в замяна. След дълги преговори и откази за пари, момичето го извежда да го почерпи (типично българската ни работа).

Започват лични разговори и двамата изглеждат щастливи, за това, че споделят един на друг. На следващия ден момчето, звъни на нея и я кани да пият кафе. Тя отива и кафето последствие се оказва половин денонощие изкарано с колегата си, с какви ли не приказки и споделяния. Вече минават на етап с прегръдки и целувки по бузите.

Ето дойдоха и празниците. Той я търси и честити Коледата, тя също отвръща. По-късно я търси пак и я изкарва навън. Отново половин денонощие заедно и накрая той започва да я пита, как си изкарва и искал да знае само, че е добре. След ден-два пак се срещат и говорят за нова година, момчето се притеснява да е сред нейни приятели и я кара да обещае, че ще отиде при него за да изкарат новата година заедно. Момичето се съгласява.

Изкарват новата година заедно, вече леко подпили, започват искрени разговори - тя казва 1 милион врели некипели, че той не е длъжен да и прави услуги, а той отвръща, че я харесва като човек, че било важното присъствието и и това му било предостатъчно. Минава се и нова година, след известно време пак се събират и той я пита дали е лъжец? Тя отговаря не, а той отвръща, че никога не би я излъгал и не искал да я лъже.

Тя иска съвет от него за гаджето и което не иска, извинява се, че го затормозява, а той и казва, че му е интересно и иска да знае тя как и какво мисли и казва, че не е уместно той да дава съвет. Известен проблем е, че когато са в даскаларницата, избягват контактуването, тя говори с мъже, той с жени, но се търсят с погледи. . .

Всичко до тук, сега се виждат, колеги са, излизат, споделят, но начина по които се гледат и по които правят услуги един на друг и говорят, май не е само приятелство и колегиалност нали? Може би между тях има страх за сериозен разговор за да не изгубят "приятелските си отношения".

Когато един човек има сериозни възгледи над нещата в живота си, не избързва в избора и вземането на решения, защото един човек първо трябва да бъде опознат в хуманния си вид, преди да бъде избран. И хубавите неща стават бавно нали? Защото аз мисля, че между тях се крие точно тръпката и ключа за една истинска любов. Ами вие какво мислите?

ПП. чакам вашите мнения Историята е истинска и много сбита