Стара или нова любов?
редакция:
Здравейте,
Моята история не е нещо нечувано или неизживяно. Предполагам, че много жени са минали през нещо подобно.
За огромно мое съжаления, аз не знам как да намеря изход от ситуацията. Предполагам, че се дължи на емоционалната ми незрялост.
През 2016г. се запознах с едно момче и след няколко месеца познанство зпочнахме връзка. Поради мои притеснения, изчаках около 6месеца преди да го представя на семействово си, а именно момчето "Х" е арабин (работихме заедно). Изненадващо за мен те не реагираха дискриминиращо, даже напротив. Подкрепяха ме във всичко.
След известен период от време започнаха и нашите дразги. Съвсем детински, всъщност. Ревност и от двете страни, и без никакъв повод, и от двете страни. Но тогава за мен си бе голяма драма, поне така си мислех и така се чувствах. За съжаление се стигна и до по-сериозни скандали свързани с моята непоносимост да съм отворен общителен човек. И раздяла номер 1, грандиозна, събране на багаж, оплаквания на семеиствата ни (един от друг). След 3 месечна раздяла, през март 2018година се събираме. В началото всичко е прекрасно. Отново идва моментът на леки дразги и скандали и пак раздяла. В средата на януари 2019г. се разделяме.
След няколко дена, на мен започва да ми липсва изключително много, звънене по телефони, писане. . (срамно и унижаващо е).
Следват около 3 месеца в които нямаме абсолютно никакъв контакт. Не по мое желание. Следват няколко месеца на молби от моя страна да ми се даде шанс, да бъда обичана. Смешно няли? - Не, жалко е. ЧОВЕК НЕ СЕ МОЛИ ДА ГО ОБИЧАТ. За огромно мое разочарование това в тогавашния момент не го разбирах и не исках да помисля колко е грешно.
Времето минава, работа, семейство, домашни любимци. . Аз се успокоявам, започвам да разбирам, че всичко от раздялата (номер2) насам ми е повлияло много зле, че проблемът за въртележката от чувства в която съм влязла произлиза от годините ми (тогава 27), от неопитността ми, от ината ми, от егоизмът ми.
Започвам да се опознавам и да се опитвам да се обогатявам емоционално и духовно. Не да се фокусирам върху нездравословни взаимоотношения.
p. s. Не сме спирали да потдържаме минимален контакт.
През април 2021г. се запознава с "Д". Той ме въвлича в неговия свят, пътувания, разговори, нови усещания, различни култури. . и започвам връзка с "Д". Отношенията ни са добри, всичко се случва лесно, без напрежение, без каквито и да е кавги. От този човек получавам един от най-хубавите си подаръци в живота си, а именно куче.
p. s. Цял живот съм мечтала за куче, изключително изненадана и щастлива съм от този момент, прекрасен жест!
Кучето се превърна в най-добрия ми приятел (не преувеличавам). Обичам го с цялото си ърце и душа.
Моята история не е нещо нечувано или неизживяно. Предполагам, че много жени са минали през нещо подобно.
За огромно мое съжаления, аз не знам как да намеря изход от ситуацията. Предполагам, че се дължи на емоционалната ми незрялост.
През 2016г. се запознах с едно момче и след няколко месеца познанство зпочнахме връзка. Поради мои притеснения, изчаках около 6месеца преди да го представя на семействово си, а именно момчето "Х" е арабин (работихме заедно). Изненадващо за мен те не реагираха дискриминиращо, даже напротив. Подкрепяха ме във всичко.
След известен период от време започнаха и нашите дразги. Съвсем детински, всъщност. Ревност и от двете страни, и без никакъв повод, и от двете страни. Но тогава за мен си бе голяма драма, поне така си мислех и така се чувствах. За съжаление се стигна и до по-сериозни скандали свързани с моята непоносимост да съм отворен общителен човек. И раздяла номер 1, грандиозна, събране на багаж, оплаквания на семеиствата ни (един от друг). След 3 месечна раздяла, през март 2018година се събираме. В началото всичко е прекрасно. Отново идва моментът на леки дразги и скандали и пак раздяла. В средата на януари 2019г. се разделяме.
След няколко дена, на мен започва да ми липсва изключително много, звънене по телефони, писане. . (срамно и унижаващо е).
Следват около 3 месеца в които нямаме абсолютно никакъв контакт. Не по мое желание. Следват няколко месеца на молби от моя страна да ми се даде шанс, да бъда обичана. Смешно няли? - Не, жалко е. ЧОВЕК НЕ СЕ МОЛИ ДА ГО ОБИЧАТ. За огромно мое разочарование това в тогавашния момент не го разбирах и не исках да помисля колко е грешно.
Времето минава, работа, семейство, домашни любимци. . Аз се успокоявам, започвам да разбирам, че всичко от раздялата (номер2) насам ми е повлияло много зле, че проблемът за въртележката от чувства в която съм влязла произлиза от годините ми (тогава 27), от неопитността ми, от ината ми, от егоизмът ми.
Започвам да се опознавам и да се опитвам да се обогатявам емоционално и духовно. Не да се фокусирам върху нездравословни взаимоотношения.
p. s. Не сме спирали да потдържаме минимален контакт.
През април 2021г. се запознава с "Д". Той ме въвлича в неговия свят, пътувания, разговори, нови усещания, различни култури. . и започвам връзка с "Д". Отношенията ни са добри, всичко се случва лесно, без напрежение, без каквито и да е кавги. От този човек получавам един от най-хубавите си подаръци в живота си, а именно куче.
p. s. Цял живот съм мечтала за куче, изключително изненадана и щастлива съм от този момент, прекрасен жест!
Кучето се превърна в най-добрия ми приятел (не преувеличавам). Обичам го с цялото си ърце и душа.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари