Какво е това, любов ли е

Здравейте, на 22 години съм и незнам какво наистина изпитвам, към човек на когото дадох ужасно много време да реши какво всъщност иска.

Всичко започна средата на Септември, една случайна срещща. Въпросното момче ще го наричам М. в син на най-добрия приярел на баща ми, разменихме си номерата,защото съм с нов и започнахме някакви бурни смс, а той беше влюбен в мен от доста време.

Така започнахме разговорите смс-ти, срещите...но само като приятели, защото той имаше 6 годишна връзка, без доверие. В един прекрасен ден разбра, че всъщност иска да е с мен и се разделиха (винаги казваше, не съм женен, нямма деца, не я обичам просто съм свикнал, но това няма да епроблем, да се разделим) и така и стана.

Бяхме заедно 1 седмица,7 прекрасни дни, най-щастливите в живота ми. За връзката ни знаеха само родителите му и приятелите му, които и все още ме обичат и харесват ужасно много, а уважението което получавам от тях е прекрасно

И след 1 седмица, той пожела да се разделим, но най-болезненото беше, че всичко стана по Skype...нямаше смелотта да ми го каже в очите! Заболя ме и още ме боли, върна се при бившата си (все още настояща) и след известно време ми призна, че не е спирал да се чува с нея докато бяхме заедно.

Мина дота време, водих дълги разговори с майка му за него, а тя жената умира за мен. И от началото на Януари бях прекарала една вечер с него (и до миналата седмица не съм била с друг, освен него и пак последен си остана той, и до днес).

Започнахме да подържаме връзка, вечер като се прибирам от работа ме дебнеше на спирката (тя е пред блока им) и ми призна че било, защото искал да ме види. Започнаха разговори, смс-си, правих го равен със земята...но той не спря.

И продължава да ме търси, твърди че не изпитва нищо, но до мен сияе...просто е друг. Сега живее с приятелката си за да видят дали могат да са заедно, но той фактически само спи там. Казах му, КРАЙ..да спре вече, неискам да ме наранява повече, неискам да изпитвам същата бола, но неможе,неможе без мен...

Страх го е да се раздели с Госпожицата...защото му била вярна а "Всички други жени сме били боклуци"... Страх го е да не го нараня, да не му изневеря...но аз го Обичам, как бих могла да му го причиня, дори след всичко той дори не заслужава да го Мразя даже...но не спирам да мисля за него! Немога дори да погледна друг, а той си ляга до нея вечер.

Моля ви кажете ми, заслужава ли си да се боря докрай за него, или да го оставя да си сасипе живота сам?