Измъчвам се - как да му кажа, че го обичам
редакция:
Здравейте! По принцип рядко пиша, но сега се нуждая от помощ. Пак се влюбих, но този път е различно. Досега все обичах момчета, по-малки от мен с няколко месеца, а сега обичам момче, по-голямо от мен с около 3 години. Като малка имах предчувствие, че сигурно ще го харесвам. И стана.
Познаваме се от много време, но досега нищо не изпитвах.
Проблемът е там, че.....бащите ни са колеги и почти всяка година ходим на сбор ту в тяхното, ту в нашето село.
Но този път бяхме поканени на сватба на техен роднина. Още щом го видях си помислих "Това той ли е?!" и такива подобни неща. Дойде при нас /забравих да кажа, че майка ми, баща ми и чичо ми бяха поканени, но чичо ми нямаше възможност и затова отидох аз/, здрависахме се и си побъбрихме си...
Но от време на време аз обръщах поглед към него и интересно, погледа му се бе насочил към мен. И това не е първият път. Докато хапвахме, пак го забелязах и добре че мама беше от ляво, за да се прикрия от погледа му /той беше на "главния пост" и по принцип обичам когато ме гледат, но просто този момент.../.
И тази година той ще бъде 10 клас, а аз - 7-ми. А и със сестра му сме приятелки... А ако родителите ми разберат... 101% съм сигурна, че ще му кажат, но не само на него, но и на цялото му семейство.
Не мога да му кажа, че го обичам. Страх ме е! Сигурно ще ми се изсмее в лицето или няма да иска да се виждаме вече, или ще каже че си има друга и не го бъркам...
ей такива неща. Опасявам се, че приятелството ни може да се разруши за секунди, ако му кажа. /Чудя се на някой сбор да приготвя ли едно суши, все пак знам как се прави - дали ще се впечатли?!/
Сигурна съм, че поне 50% от прочелите статията ми ще кажат, че е по-добре да му кажа, но и да искам - не мога!!! :cry: :cry:
Ако някой има предложения как да му кажа или покажа чувствата си, моля да ми пише, защото много се измъчвам!.!.!.! Най-лошото е че сме в различни училища, но пък тази година класа ми ще бъде с гимназистите, т.е. ще сме в една и съща смяна..., но в различни даскала... :cry: .....
И за тези, които пишат обиди, по-добре да не пишат и де не си губят времето с писане!
Извинявам се ако има грешки, но бързам, защото къщната ми работа няма да се свърши сама!
Познаваме се от много време, но досега нищо не изпитвах.
Проблемът е там, че.....бащите ни са колеги и почти всяка година ходим на сбор ту в тяхното, ту в нашето село.
Но този път бяхме поканени на сватба на техен роднина. Още щом го видях си помислих "Това той ли е?!" и такива подобни неща. Дойде при нас /забравих да кажа, че майка ми, баща ми и чичо ми бяха поканени, но чичо ми нямаше възможност и затова отидох аз/, здрависахме се и си побъбрихме си...
Но от време на време аз обръщах поглед към него и интересно, погледа му се бе насочил към мен. И това не е първият път. Докато хапвахме, пак го забелязах и добре че мама беше от ляво, за да се прикрия от погледа му /той беше на "главния пост" и по принцип обичам когато ме гледат, но просто този момент.../.
И тази година той ще бъде 10 клас, а аз - 7-ми. А и със сестра му сме приятелки... А ако родителите ми разберат... 101% съм сигурна, че ще му кажат, но не само на него, но и на цялото му семейство.
Не мога да му кажа, че го обичам. Страх ме е! Сигурно ще ми се изсмее в лицето или няма да иска да се виждаме вече, или ще каже че си има друга и не го бъркам...
ей такива неща. Опасявам се, че приятелството ни може да се разруши за секунди, ако му кажа. /Чудя се на някой сбор да приготвя ли едно суши, все пак знам как се прави - дали ще се впечатли?!/
Сигурна съм, че поне 50% от прочелите статията ми ще кажат, че е по-добре да му кажа, но и да искам - не мога!!! :cry: :cry:
Ако някой има предложения как да му кажа или покажа чувствата си, моля да ми пише, защото много се измъчвам!.!.!.! Най-лошото е че сме в различни училища, но пък тази година класа ми ще бъде с гимназистите, т.е. ще сме в една и съща смяна..., но в различни даскала... :cry: .....
И за тези, които пишат обиди, по-добре да не пишат и де не си губят времето с писане!
Извинявам се ако има грешки, но бързам, защото къщната ми работа няма да се свърши сама!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари