Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Разделихме се,но не спирам да мисля за него

Разделихме се,но не спирам да мисля за него

редакция:
Разделихме се,но не спирам да мисля за него
Историята ми е такава:Бях с едно момче много дълго време (около 5 години).Беше любов от пръв поглед- в момента, в който го видях знаех, че искам да съм с този човек.В началото всичко беше прекрасно,той беше страхотен,отношенията ни също,истинска приказка.

С времето обаче нещата започнаха малко по малко да не вървят. Изневери от негова страна,от моя също, но винаги си прощавахме и се събирахме. Дали защото много се обичахме, или по навик още не мога да си отговоря.

Вече не го усещах като мъжа, с който искам да прекарам живота си,но въпреки всичко оставах с него.Обичах го като човек, уважавах го и го ценях много, но не като мъжа до мен.

Един ден срещнах друго момче. Забавен, пълен с живец, чаровен-всичко, което моят приятел вече не беше. Нещата между мен и новото момче се получиха, но аз една година не събирах сили да се разделя с приятеля си. Вечно се криехме, срещахме се тайно и така докато на другото момче не му писна и не ме накара да избирам.

И аз избрах него. Разделих се с дългогодишния си приятел. В началото всичко беше...странно. Не го преживявах тежко. Но въпреки всичко не спирах да мисля за бившия си приятел. Мислях си, че всичко се дължи на скорошната ни раздяла и това че сме били толкова време заедно.

Но вече мина цяла година от раздялата ни, а аз не спирам да мисля за него и за ден,не минава нощ, в която да не го сънувам... Новият ми приятел е страхотен,наистина.

Толкова, че съм сигурна че ако споделя тези редове с него вместо да се ядоса би седнал да ме успокоява и да нищи проблема с мен,но не искам да му го причинявам.

А с тези терзания по човек, който аз сама изхвърлих от живота си не мога да се отдам пълноценно на новата си връзка. Не знам какво да направя вече. Просто не знам
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
ФорматА3
ФорматА3
Аз имах близо 8 год. връзка, горе долу аналог на твоята. С тази разлика, че аз спрях да обичам този човек. Какво да кажа, сега бившият ми е един красив спомен, а настоящият(надявам се да има такъв скоро) ще бъде себе си. Искам да кажа, че понякога истинските чувства и любов не са в онова отвъте, то идва постепенно. А в спокойствието и сигурността на жената и живота и. Обичаш един човек, а живота ти е ад. Заслужава ли си? А може би просто не искаш да го пуснеш, както аз не исках да пусна бившият си. След като го сторих, всичко стана по-лесно и по-хубаво. Просто го пусни, ако искаш да си с това момче, ако ли не върни си (ако можеш) старият и се мъчи. Грубо е, но зависи само и единствено от теб. Но при такъв мъж до себе си, какво да ти кажа.. Щастливка.
20.09.2013 18:30
2
Maria  Toncheva
Maria Toncheva
Пет години никак не са малко, няма как да не си привързана към него... Понякога човешката психика е коварна и си спомня само хубавите спомени с дадения човек, но не забравяй, че щом си избрала сегашния си приятел е имало защо. Помисли също, ако се върнеш при стария си приятел какво бъдеще имате заедно, след всичко преживяно?.. няма как да не ти липсва, може би с времето всичко минава :)
28.08.2013 17:42
2

Рейтинг

5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка: