Разделихме се,но не спирам да мисля за него

Историята ми е такава:Бях с едно момче много дълго време (около 5 години).Беше любов от пръв поглед- в момента, в който го видях знаех, че искам да съм с този човек.В началото всичко беше прекрасно,той беше страхотен,отношенията ни също,истинска приказка.

С времето обаче нещата започнаха малко по малко да не вървят. Изневери от негова страна,от моя също, но винаги си прощавахме и се събирахме. Дали защото много се обичахме, или по навик още не мога да си отговоря.

Вече не го усещах като мъжа, с който искам да прекарам живота си,но въпреки всичко оставах с него.Обичах го като човек, уважавах го и го ценях много, но не като мъжа до мен.

Един ден срещнах друго момче. Забавен, пълен с живец, чаровен-всичко, което моят приятел вече не беше. Нещата между мен и новото момче се получиха, но аз една година не събирах сили да се разделя с приятеля си. Вечно се криехме, срещахме се тайно и така докато на другото момче не му писна и не ме накара да избирам.

И аз избрах него. Разделих се с дългогодишния си приятел. В началото всичко беше...странно. Не го преживявах тежко. Но въпреки всичко не спирах да мисля за бившия си приятел. Мислях си, че всичко се дължи на скорошната ни раздяла и това че сме били толкова време заедно.

Но вече мина цяла година от раздялата ни, а аз не спирам да мисля за него и за ден,не минава нощ, в която да не го сънувам... Новият ми приятел е страхотен,наистина.

Толкова, че съм сигурна че ако споделя тези редове с него вместо да се ядоса би седнал да ме успокоява и да нищи проблема с мен,но не искам да му го причинявам.

А с тези терзания по човек, който аз сама изхвърлих от живота си не мога да се отдам пълноценно на новата си връзка. Не знам какво да направя вече. Просто не знам