Не спирам да мисля за нея

Здравейте . . Аз съм момче на 19 години и изживявам много труден етап от живота си. Преди 4 години се запознах с едно момиче и станахме гаджета . . обичах я много, но след месец и половина тя ме заряза. . много страдах, пропих се и мислех само за глупости.

Април 2012 година тя ме потърси и пак станахме гаджета, след 1 месец аз я зарязах. Осъзнах грешката си, но нямах смелост да и пиша. Зимата отново станахме гаджета. Този път всичко беше идеално. Правехме всичко заедно, хората ни гледаха и ни завиждаха на връзката, просто нямаше по щастливи от нас. Идваше у нас, родителите ми я приеха много добре, роднините, приятелите, всички се отнасяха много добре с нея. Връзката ни продължи 7 месеца.

Последния месец ходех на работа и тя ходеше и нямахме време много един за друг. след работа винаги исках да се видим, дори за малко да е но тя винаги казваше че е много изморена. Казвах и поне за 5 минути на мен ми стигат само и само да я видя. Понякога и се сърдех, понеже през свободното си време ходеше с колегите и на кафе и забравяше за мен. Всичко преди този смотан месец беше идеално.

Чувствах че ме отбягва вече и не иска да е с мен, но по думите и нямаше нищо такова. На 3ти агвуст ме заряза . . незнаех какво да правя, мислех си за най - лошото. Всичко опитах да оправя нещата, всичко направих, но без успех. След седмица тръгнах да си и върна всичко, което имах от нея.

Бях много разстроен, не карах много леко колата. Всичко стана за 1-2 секунди . . ударих се в стълб и излетях под пътя. Учудих се как ми нямаше нищо. Веднага излязох от колата и и се обадих, развиках и се че тя е виновна за всичко и затворих. Бях много ядосан, незнаех какво се случва. Ако не бяха приятелите ми, които пренебрегвах много пъти само и само да отида при нея просто незнаех какво щеше да правя.

След като се прибрах и се извиних за казаните думи. Сега съм в Лондон и не спирам да мисля за нея. Не знам какво да правя. Не бих отказал малко съвети, или хора които са преживели подобно нещо да ми пишат.