Ревността ме изяжда

Здравейте на всички!

Дълго се чудих дали и аз да споделя моята история. . В крайна сметка реших да го направя.

До започвам по същество. Аз съм на 20г. с приятелката ми сме заедно от 2 месеца и половина.

Преди 1 месец я хванах, че ме лъже и причината беше, че разбрах за стара нейна връзка с мой познат и просто я попитах дали наистина е било така, но тя отрече. След като и казах, че знам истината тя сведе глава и дори не ми обясни защо беше тая напълно излишна лъжа.

Както и да е всичко мина и го забравих, но преди около 2 седмици и бях във фейсбук и видях един чат, който беше доста затрупан със сексуални закачки. . За щастие тогава тя беше в къщи и аз я извиках и и го показах, единственото нещо, което исках е нормално обяснение и и обясних, че всичко между нас приключи. .

Тя се разплака и каза, че всичко било просто така да ревнувам по-един или друг начин, че обича само мен и само мене иска. . Разбира се, аз не повярвах и се разделихме за 2 седмици.. Осъзнах, че постоянно ми липсва и наистина я обичам.. Сега отново сме заедно доказа ми някой неща, чувства и определена сигурност но доверието ми към нея е максимално изчерпано. . Ревнувам я супер много, не и вярвам изобщо и се съмнявам във всичко.. Но има нещо, което много силно ме дърпа към тази любов, а страха да не бъда отново наранен е доста голям..

Ще се радвам ако някой даде съвет. Благодаря предварително!