Докога тази ревност

Докога тази ревност
Може би някои от вас ще се изненадат, че тук пише жена на 50 години, но не мога да проумея някои неща и за това се надявам четящите сайта млади хора, да могат да ми дадат съвет.

Със съпруга ми сме женени от 30 години.Когато създадохме семейството ни бяхме и двамата млади и това беше първата ни любов. В първите години възприемах ревността като израз на любовта му към мен.

Но по-късно това започна да ме дразни. Не можех и сега не мога да излизам с приятелки. Навсякъде трябва да съм само с него. Ревността му стига до там, че на сватба следи кой се е хванал на хорото до мен и после ми прави скандали.

Търпях толкова много години да бъда задушавана от него и ревността му, вече започва да ми писва от всичко това. Минава ми през ум да го напусна, децата са вече големи, но не знам дали ще намеря сили за това.
[Още подобни истории тук]

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

роза
роза
05.01.2014 13:14
АЗ също съм на 50 год и имах същият проблем това ме накара да намразя съпругът ми .В последствие на всичко това се влюбих в друг мъж.Разведох се и отидох да живея с него.изгубих си работата и приятелите .Ръспилях си децата,не мога да се радвам на внуците,страдам много за това.На нито един празник не се радвам вече.Защото празниците са за семейството,а аз нямам такова,за което мн съжалявам.Болката е мн по-голяма от ревността която имах от съпругът ми.Мъжът с който живея не може да замени всичко това което имах преди.ЗА всяка една майка децата са на първо място.
Моят съвет е помисли първо какво губиш,когато печелиш?????????
1
0
sneji ileva
sneji ileva
29.03.2011 17:22
Виж скъпа, аз сега съм на 47 год. На 40 оставих съпруга си. Имах същият проблем и мога ди ти кажа, че това си е чиста болест, не ревност. Няма да се промени никога. Освен, че се карахме, той вдигаше и ръка да ме бие. И на края не издържах и си заминах след 18 год. Не искам да те съветвам да последваш моят пример защото е много индувидуално, но все пак, ако не си решила вече, не се изоставяй в ръцете на съдбата защото съдбите си малко или много ги определяме и ние. Недей да мълчиш, говори, заплашвай, ако трябва и ако наистина няма ефект заминавай си, ако смяташ, че можеш и сама. Годините нямат значение. На 50 или на 20. Чувствата, гордоста и достойнството не се променят. Много целувки.


3
0
penka
penka
28.03.2011 13:32
Това, което описваш не е само ревност, то е чувство за собственост и обсебване. Аз се омъжих на 20 г. за първата си любов и нещата бяха точно такива и миналата година се разведох. Сега се чувствам свободна и дори щастлива. Това, че си на 50 не значи нищо. Животът е пред теб, живей го както на теб ти харесва.
3
0
НИ
НИ
22.03.2011 00:52
Да бе, ще го напускаш и може би ще бъдеш по-щастлива с приятелките си ? Не е ли по-добре да се радваш, че те ревнува, отколкото да се отнася с безразличие ? Защото мъжете на тия години точно това правят. Трябва да си щастлива, защото малко са тия, които на 50 години още са влюбени в жена си или изобщо им пука за нея. Децата ви са големи, сега е време да се радвате на живота. Но не си мълчи, а споделяй с него какво чувстваш и какво искаш. А аз съм на 51.
0
4
Роза
Роза
21.03.2011 18:29
Я разучи дали през годините ти е бил винаги верен ? Понякога се оказва, че най-големите ревнивци просто се страхуват жените им да не правят същото, на което са способни те - да изневерят.
2
0
петя
петя
21.03.2011 11:45
Явно така е свикнал, то човек ако е бил цял живот ревнив, няма как да се промени изведнъж. Но това, че сте толкова време заедно, означава, че се обичате, независимо от ревността.

Просто поговори с него, човек улегва с годините. Не може заради такава глупост, да хвърлите толкова години на вятъра.
0
1
Krasimira Petkova Dimitro
Krasimira Petkova Dimitro
20.03.2011 23:26
Разбира се, ревнува този, който обича. Но,явно съпруга ти доста прекалява. Опитай да поговориш с него. Ако не те разбере, по-добре се разведете. Не го оставяй да те подтиска и ограничава. Все пак не сте сиамски близнаци. И ти имаш право на личен живот. Отстоявай го.
2
1