Тя не ми даде никакъв шанс

Здравейте, от известно време харесам едно момиче и си пишехме предимно във Фейсбук. Всичко беше прекрасно, разбираме се, говорим си по няколко часа, шегуваме се и т. н, но когато се опитвах да направя крачка, тя ме отблъскваше. Паникьосах се и я поканих на среща, обаче тя ми отказа и ми каза, че не изпитва нищо към мен.

Не съм грозен, нито тъп, но тя не ми даде шанс, а аз наистина я харесвам и не мисля да се отказвам от нея. Не е груба, напротив, дори е срамежлива и се криеше известно време, докато ми го каже. Зная, че избързах и не трябваше да правя така, но вече е сторено. Искам да ми даде шанс, да ми позволи да й покажа какъв съм, защото съм убеден, че не ме познава, а само си мисли, че ме знае какъв съм.

Не я търся от известно време, след като изрично ми каза да не я търся, обаче ще се наложи да се гледаме много време от днес нататък, тъй като всичко ни е общо, училище, приятели и т. н. Тогава мисля да предприема нещо, но не се страхувам да не се залъгвам. Объркан съм, защото не ми позволи, не ми даде шанс.

Тя ми призна, че се е уплашила, дори, а аз зная, че е срамежлива. Може би обърках всичко, но наистина желая да я спечеля, да й покажа какъв съм, да бъда упорит и да не се отказвам в името на любовта.

Наистина вярвам, че ако ме опознае добре, не би ме отблъснала така и точно затова искам да се боря за нея. А може би се е уплашила и ме е отблъснала. Ще се радвам да чуя и вашите коментари, въпреки че силно съм решил да се боря. . .