Тя дори не знае, че съществувам

Ще ти го кажа като жена - ние сме като автобусите. Идваме през пет минути. Разкрий ѝ чувствата си, ако те отхвърли ще дойде друга. Просто бъди уверен. Успех.

Ами тя така те отхвърля всеки ден Пробвай се - и да се свърши...

Нека и аз да споделя моята история. При мен ситуацията е още по-заплетена :)имах една колежка, по която много се увлякох, но тя си имаше (и все още си го има) приятел, но като че ли имаше симпатии и към мен, по едно време м/у тях нещата не вървяха и аз си мислех, че моя момент е дошъл. само с жестове се опитвах да й подскажа, че не ми е безразлична, но така и не посмях да й го кажа директно, за което много ме е яд на себе си. След това тя си намери работа в столицата и си идва за съботите и неделите, заедно са с приятеля си, а за мене остана чувството за неудовлетвореност и спомените за хубавите моменти / като колеги и приятели/, които сме имали заедно. И все още си мисля че имам шанс, но все отлагам нещата. Така че съвета ми е: действай, защото няма смисъл само да се самоизмъчваш, с отлагане най-много да изпуснеш момента, понякога е много важно момента, както казват пилето каца веднъж, после отлита и иди го гони :)

и аз съм така :( :( :( :( ....моля те недей и ти....бади по отпуснат и по ведро....опитай да я заговориш ииии.....се опитай да преодолиш напрежението щото ще объркаш нещата....Успех!

Приятелю млад, за да ти отворят, трябва да почукаш, нали?
Ако тук не ти отворят, продължавай да чукаш на други врати. Ако почукаш на десет врати, и ти отворят на една, това е успех. Просто не бива да спираш, не бива да се обезкуражаваш и да се отказваш.
А за конкретното момиче- откъде можеш да знаеш, че и тя не те харесва, или че няма да те хареса? Ако се огледаш, примери много.
А ако не се получи, няма какво да се отчайваш. Жени-бол!

Мерси на всички!

Използвай момента и се хвани да тренираш нещо/хем ще имаш стимул заради момичето, хем няма да ти се подиграват, а и ще си по интересен...спорта калява психиката и физиката/. Няма магическа пръчка, без да положиш усилия да постигнеш нещо добро, бих ти предложил да я целунеш директно по устата и ако стане сконфузна ситуация/да ти забие шамар и да се развика/, просто се усмихни и кажи че баса си е струвал...но това е за малко по наперени хлапета и именно спорта ще ти даде това самочуствие!!!
Успех

Мило момче, ти поне си на 15 и донякъде ти е простено. Но имам приятелка, която 3 години чакаше мъж на 30 да направи първата крачка, само едни срамежливи погледи и усмивчици и накрая тя действаше. Вярно, момчето е много свястно, но й изпили нервичките с три години мотане и тя да се чуди харесва ли я или не. Не знам как да ти помогна, срамът е нещо, което явно не изчезва с годините, голям ще станеш пак ще те е срам.Опитай просто да я заговориш обще приказки, да й покажеш инетерес, тя да разбере, че я харесваш. Всеки човек иска да му се покаже, че е харесван и желан, иначе няма да тръгне да действа. Дори да те отхвърли не приемай толкова навътре нещата, все пак си на 15, още много момичета ще харесаш в бъдеще. Жените харесват уверените мъже, бъди по-смел, но в никакъв случай нахален. Поне започни да й показваш интерес, но ако не смееш да я погледнеш тя никога няма да разбере, че я харесваш. Така един ден ще бъдеш с момиче, което не искаш, само защото тя е била по-активна. Като харесаш момиче действаш, защото не всеки ден харесваме, тази емоция не я буди всеки срещнат. Действай и успех!

Ами аз съм на 15, а тя ня 14. Разликата не е толкова фатална, но проблема, е че ни съм красив (даже съм леко пълничък), нито пък пращя от пари, а и всеки ден ми се подиграват в даскало заради това или онова (най-вече коремчето), а самочувсвието ми даже няма време да си изгради основи преди да го потъпчат пак за пореден път вече 7ма година. Просто е некакъв ужас. Не знам как да намеря някакъв изход от тоя магически кръг.

Мило момче, а може би - мъж, не стой току така, бъди искрен, трудно е, но признай чувствата си пред момичето. Кажи й, ако трябва как губиш ума и дума - ще го помисли за много сладко и мило, почти сигурна съм. Не очаквай със сигурност развой на събитията такъв, какъвто искаш, но не го и изключвай - така никога няма да си разочарован. Хубавите неща се случват случайно, внезапно и отникъде. Нищо не губиш, ако й кажеш и опиташ, но със сигурност, ако нищо не й признаеш, няма въобще си създадеш шанс за положителен развой. Успех!