Уж не искаше да сме заедно, а постоянно ме ревнуваше

Здравейте ! Аз съм на 18 години, а приятелят ми на 25. Заедно сме от 3 години ( почти ) . Когато започна връзката ни аз бях на 15 а той на 22, като почти не го познавах, само бях чувала за него. По принцип той е много добър човек, който го познава може да потвърди, но всичките му връзки преди мен са били краткотрайни ( месец, два, три ).

Та аз съм най-дългата му връзка. В началото всичко беше ок, след 6 месеца обаче през лятото нещо стана, престана да ме търси, сърдеше се, че постоянно му звъня, не искаше да ме вижда и такива неща, каза че иска време и след около месец се разделихме като първо беше поискал малко време и след около седмица ми обясни чрез СМС-и, че късаме, като на следващата сутрин получих смс " нещо ми е криво от снощи, сещаш се".

И се събрахме, но след около две седмици се разделихме окончателно ( уж ), мина около месец и половина, през който се бяхме чули максимум 2-3 пъти, случваше се да му се обадя от скрит номер и да мълча само за да му чуя гласа, не се бяхме виждали, нищо. Аз му пишеш от време на време, бях го помолила да излезе с мен ей така за няколко часа просто да го видя, нищо повече не исках..

Но той отговаряше с " не знам " " ще видим " , което на неговия език значи не. Един ден обаче реши, че иска да излезем и ми се обади. Аз естествено бях много учудена , толкова време ни вест ни кост от него и изведнъж БУМ. . . дойде да ме вземе, обикаляхме с колата из града, пита какво ми се прави но аз отговарях с не знам, не смеех дори да го докосна.

Седях възможно в най-отдалечената точка на колата, бях адски объркана (какво прави при мен, какво иска от мен, нали не ме обичаше, не ме искаше, защо е тук ) и така седяхме, после ме прибра. . . На другия ден пак дойде, на следващия пак и така постепенно се събрахме и така година и 5 месеца, докато един ден разбрах. . че ми изневерил няколко пъти с момиче на 3 години по-малко от мен ( което го прави 10 години по-малко от него и малко след това навърши 15 ).

Както всичко беше добре, изведнъж просто се срути с гръм и трясък пред очите ми. . Не можех да го повярвам. Същия ден се бяхме скарали и той не искаше да ме вижда, малко след което ми казаха за нещата между него и момиченцето, при което аз му се обадих и му казах че не ме интересува иска ли или не иска да ме вижда трябва да говоря с него.

Отидох у тях, той гледаше филм и се възпротиви когато му затворих лаптопа, попитах го имаш ли нещо да ми казваш, той каза не. . . . попитах го още няколко пъти , отговора не се променяше. . . Казах името на момичето (примерно Анна) , попитах " какво общо имаш а Анна " а отговора беше " коя Анна ? " . . . ИЗБЕСНЯХ , казах му че знам, той отричаше.

Гледаше ме в очите и продължаваше да отрича, докато след 10-тина минути не каза " да, вярно е " беснеех и дивеех вътрешно, искаше ми се да го ударя, да се развикам, но просто седях като закована пред него и не можех да мръдна. . Гледах го и не вярвах, това моя приятел ли беше, как беше могъл, да ме лъже така нагло.

Той не правеше така, не беше типично за него, или може би беше, просто аз не съм го знаела ? А той ме гледаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче, дръпна ме при него и ме прегърна, но аз не исках, не исках да ме докосва дори, отвращавах се от него. . . През следващите няколко дни мислих много за всичко станало и реших че може би . .

Може би трябва да му дам шанс, да му простя ( въпреки че и още не съм му простила ) , приятелките ми не ме подкрепиха особено , но той беше направил много за мен, винаги се е грижел за мен , бил ми е и гадже, и баща и приятел когато трябва. . . За това реших, давам му шанс.

. . И се срещнахме да говорим, той каза че иска да ми каже нещо и аз усещах какво предстой, за това не казах нищо, а поисках да започне първи той. . . И той започна. . Поиска да се разделим. . . В него момент нещо в мен просто се счупи, пропука се, не издържах вече, не ми стигаше всичко което разбрах, не стига че реших да му простя, ами и искаше да се разделим. . .

Обясни ми че не е заради нея, че не изпитва нищо към нея, че просто не знае какво иска и така нататък и така нататък. . . два часа аз седях пред него и плачех, а той седеше и ме гледаше, идваше към мен а аз се дърпах назад, не исках да ме прегръща, не исках да ме докосва, исках просто да изчезна. . . И така. . .

Не си говорехме, не си пишехме, за един период от време нещо в мен сякаш го мразеше, хем ми липсваше , хем не исках дори да го виждам, всеки път когато го видех нещо в мен сякаш се пречупваше. . . нещо в мен умираше. . . Видяхме се няколко пъти докато бяхме разделени (2-3) уж, щяхме да бъдем приятели с привилегии . . .

През времето, което не бях с него поддържах връзка с един мъж, който не беше в бг по него време, но той не знаеше за това, или по - скоро не знаеше кой е. Започнах работа на едно барче, оставаха броени дни докато въпросния човек се върне в бг, а моят човек от своя страна разбра за него и започна да сяда на съседното барче.

Наблюдаваше ме постоянно, вечер ме прибираше, защото аз карах предимно 2ри смени и затварях към 1-2. . Една вечер говорихме, каза ми че не иска да имам нищо общо с въпросния човек, че наистина ме обича и съжелявал за това което ми е причинил, че знаел че много други момичета на мое място нямало да изтърпят това което аз, че за него момичето не означавало нищо.

Че след като сме се разделили, бил само с мен и с никоя друга, дори това да нямало значение и до 4 часа ми говори, но аз не можех да кажа нищо, каза , че не можел да се върне още при мен , защото не бил сигурен в себе си , не искал пак да ме нарани и т. н. И така, въпросния човек се прибра в БГ, а моят човек започна да ме пази още по усърдно.

Сядаше и на заведението в което работех, чакаше ме всяка вечер, не ми позволяваше да се прибирам сама, наблюдаваше ме постоянно. . Така отново след месец и половина разделени отново се събрахме, но аз не знаех дали мога да му вярвам или не. . . Пазеше ме, когато бях на работа и се изгубех от погледа му ми звънеше, когато слезех до бара пак ми звънеше.

Когато се дръпнех на страни също, сутрин беше на работа от 5:30, но ме чакаше всяка вечер до 1, 2 понякога и повече за да ме прибере. . Имах чувството че се е побъркал ! Аз много исках да отида до едно да го кажем място и от почти година го карах да отидем, та тогава се организира с едни наши приятели и отидохме.

Общо взето от тогава всичко върви прекрасно, аз започнах да спя в тях, защото той живее близо до мястото, където работя, а аз съм далеч, почти цяло лято спах в тях, към средата на август напуснах, ходихме на балкан, после и на море с моите родители, казва ми, че ме обича, че съжалява много, че с мен можел да сподели всичко и се чувствал сигурен с мен.

И всякакви такива хубави неща, абе как да кажа, всичко е 6 от както се събрахме или по-точно вече 2 месеца и половина. . . Обаче аз още съм объркана и не знам, може ли наистина да съжалява, да е разбрал че не може без мен и такива неща. . . Грешно ли постъпвам когато му натяквам понякога за изневярата му и когато се съмнявам . . . Вие как мислите и как бихте постъпили на мое място ?