След 12 години отново сме заедно, но не мога така...

Здравейте, историята ми е много дълга затова ще започна от самото начало. Срещнах го на една вечеря с общи познати само да отбележа че тои не е Българин но говори много добре български. И така след вечерята се наложи той да ме прибере до вкъщи защото нямаше с какво да се прибера, и незнам как стана но пред нас вече се целувахме и така започна една връзка която продължи 3 години. Тои идваше често в БГ и нашата връзка беше от растояние но много силна, чувахме се всеки ден всяка нощ. . . Той беше на 35 аз на 24 години. Беше женен с 3 деца и още е така. На третата година ми каза че местят работата му в друга държава и повече няма да идва в БГ, това за мен беше удар от небето. Много се обичахме, но лека полека тои прекъсна тази връзка. Когато останах само след 3 месеца се ожених за първият срещнат. Оказа се много добър мъж но не беше моят мъж тука историята е скучна защото не вървеше с него но продължи 10 години през които дните които не мислих за него се брояха на пръсти.

За 10 години не можах да го забравя. Когато дъщеря ми стана на 3 години започнах работа и разбрах че нещо трябва да се промени липсваше ми любовта. Така започнах да го търся, нямах никакви координати само един телефон на един негов приятел, но номер отпреди 12 години. Исках да го видя да видя че не ме обияа и да спара да мисля за него исках да го изтрия от сърцето си. И така намерих му номера от този приятел които се изненада много приятно и каза че ше ми даде номера на моята любов но да не казвам от къде го имам.

И доиде моментът позвъних. . . . . когато ми вдигна телефона аз казах само едно АЛО но тои отсреща веднага ме позна неможеше да повярва беше на седмото небе. И така след много разговори решихме да се видим. Доиде часът. . . . когато се видяхме 12 години изчезнаха за секунди, всичко беше като преди всеедно сме се разделили преди 2 минути. И така вместо да го забравя ние полудяхме един за друг още по силно. Сега сме заедно вече 2 години виждаме се през 20 дни, тои пътува постоянно за да сме заедно. Но сега идва и моят голям проблем тои още е семеен а аз се разведох, тои не живее със семейството си защото работи в друга държава но пътува в месеца един път при тях и два пъти при мене.

Аз съм наясно стази ситуация и в началото не ревнувах всичко беше наред, но сега полудявам не здържам. Тои ми казва че няма да живее без мен но няма да се разведе само заради децата аз знам че не обица съпругата си но има силна връзка с децата си. Незнам какво да правя разкъсвам се
за мен и за него това е голямата любов. Тои се старае да е по често с мен за да компенсира това което не може да ми даде. Но аз искам да е мои като съпруг вече не ми стига да съм неговото момиче. Помощ моля Ви.