Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»От 10 месеца сме заедно, а той дори не ме е целувал истински
От 10 месеца сме заедно, а той дори не ме е целувал истински
редакция:
АнонименНовак
Здравейте!
Аз съм момиче на 18 години. Хубава съм и не ми липсва мъжко внимание. От 10 месеца си имам приятел. Той е много красив и мил, но и много дистанциран. През цялото това време, той сякаш не ме допуска до себе си. Прекарва почти цялото си време с неговите приятели, а дори те не знаят почти нищо за него.
Живеем близо, но се виждаме рядко по необяснима причина. Пишем си постоянно, но той никога не ми звъни. Преди излизахме само когато аз предложа и започнах да се изнервям. Това не е нормална връзка. Много пъти съм говорила с него, но той не казва НИЩО. До сега никога не ме е целувал с език, а камоли да ми направи намеци за интимен контакт.
Бях много влюбена в началото и много страдах заради него, но с времето свикнах и държанието му дори спря да ме разочарова. Станах безразлична. Той уби любовта ми. Знам, че няма смисъл да продължавам да съм добрата и разбиращата и че трябва да се разделя с него и да продължа напред, но не съм сигурна, че ще мога. .
Страхувам се, че след време ще съжалявам. До ден днешен не мога да си обясня поведението му. Знам, че е по-затворен, но въпреки това е странно. Не ми е казвал, че ме обича - сякаш сме приятели, които просто се целуват от време на време. Ако можете, дайте ми съвет. Какво да правя? Защо той се държи така?
Аз съм момиче на 18 години. Хубава съм и не ми липсва мъжко внимание. От 10 месеца си имам приятел. Той е много красив и мил, но и много дистанциран. През цялото това време, той сякаш не ме допуска до себе си. Прекарва почти цялото си време с неговите приятели, а дори те не знаят почти нищо за него.
Живеем близо, но се виждаме рядко по необяснима причина. Пишем си постоянно, но той никога не ми звъни. Преди излизахме само когато аз предложа и започнах да се изнервям. Това не е нормална връзка. Много пъти съм говорила с него, но той не казва НИЩО. До сега никога не ме е целувал с език, а камоли да ми направи намеци за интимен контакт.
Бях много влюбена в началото и много страдах заради него, но с времето свикнах и държанието му дори спря да ме разочарова. Станах безразлична. Той уби любовта ми. Знам, че няма смисъл да продължавам да съм добрата и разбиращата и че трябва да се разделя с него и да продължа напред, но не съм сигурна, че ще мога. .
Страхувам се, че след време ще съжалявам. До ден днешен не мога да си обясня поведението му. Знам, че е по-затворен, но въпреки това е странно. Не ми е казвал, че ме обича - сякаш сме приятели, които просто се целуват от време на време. Ако можете, дайте ми съвет. Какво да правя? Защо той се държи така?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 4
54
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Hvashtai si mindjata i bqgai
Няма ли химия всичко е илюзия.
Причините може да са:
Проблеми в семейството
Проблеми в по-ранна възраст.
Може да е девствен и комплексиран.
Може да има друга,а може и да е олигофрен и да не те заслужава.
Другият вариант е проблемът да е в теб.
Едно добро момче за да те допусне до себе си първо трябва да му спечелиш доверието и да е сигурен в теб.Не се ли търсите взаимно тази връзка е обречена.
Това, че той не ти звъни, не те извежда по собствена инициатива и дори не се е опитал да те целуне - направо крещи, че не те иска.
Бях в подобно положение за кратко - един мъж, с който се срещах ми показваше бурно и недвусмислено, че ме желае, но все не намираше време за мен. Аз проявих разбиране за известно време, след което реших, че имам достойнство и, въпреки че не разбирах противоречивите сигнали, не можех да допусна да стоя в къщи и да чакам благоволението му да звънне.
Скоро след това срещнах друг мъж, който ми показа, колко съм била права. Той ми се обаждаше всеки ден и то по няколко пъти и винаги имаше предложение какво да правим заедно или пък искаше аз да предложа нещо.
В един момент се сетих, че съм забравила предишния и той също не се сети за мен доста дълго.
Много е важно човек да има интереси, които да зависят само от него и никой друг - спорт, танци, музика, книги, кулинария, а може и нещо по екстремно - делтапланеризъм, мотоциклетизъм и още безброй възможности. Когато човек е запален по нещо, няма да стои в къщи обзет от самосъжаление, а освен, че се забавлява, ще срещне и други луди като него или, най-малкото, със същите интереси.
За да си привлекателна, трябва да имаш излъчване - да изглеждаш(а най-добре да си) жизнерадостна, самоуверена, интересна - ще бъдеш, ако имаш истински интереси, а не да зависиш от мнението на околните.
Мисълта ми е, че когато искаш нещо, понякога верният път е да му обърнеш гръб и да тръгнеш в друга посока - като в "Алиса в страната на чудесата" - когато срещна кралицата - вървейки към нея, тя се отдалечаваше, а когато се отказа и тръгна в обратна посока, тя се озова пред нея. Като малка не го разбрах и ми се стори доста шантаво. Чак след години някак изплува в съзнанието ми какво е имал предвид автора, когато точно така се случиха неща в живота ми.
Пожелавам ти успех и знай, че както се възприемаш ти, така ще те приемат и околните.