Влюбих се в циганин

Влюбих се в циганин
Здравейте! Аз съм момиче на 18 г. Лятото обикновено прекарвам на село, а през учебният период съм в града.
Доста истории прочетох и най-после се реших и аз да Ви споделя моята дилема.

В началото на лятото се запознах с едно момче, което е на 21 г. Бяхме в обща компания. Изглеждаше ми надут, женкар, незаинтересован и най-вече странен. Не му обръщах особено внимание докато една вечер не забелязах, че се държи с мен по-различно от преди. Бях навън с приятели и стана хладно, а аз трябваше да се прибирам.

Той се оказа доста услужлив като ми даде ризата си (аз бях с рокля) и предложи да ме закара до нас. Аз първоначално отказах, но той настоя и ме "сложи" в колата . Усетих, че това момче ще иска нещо от мен. Когато стигнахме до нас той се опита да ме целуне, при което аз се отдръпнах, но целувката така или иначе се случи. . . Казах му, че не съм такова момиче и ако ме иска за една вечер, да си направи кефа това няма да стане.

Проведохме един кратък разговор, след което се прибрах.
На следващата вечер отново се видяхме - аз бях с моята компания, а той дойде малко по-късно. Постояхме известно време с другите, но тъй като имахме да си довършим разговора от предната вечер, той тактично ме покани да се разходим. Това не остана незабелязано от останалите. Поговорихме си и решихме, че ще сме заедно.

Ден по-късно вече всички говореха, че аз излизам с това момче. Започнаха се клюките. . . Тръгнаха слухове, че той бил лошо момче, нямал образование, занимавал се с не хубави неща, с много момичета и това което ме изуми най-много беше, че го наричаха циганин! ! ! В началото си мислех, че има някаква вражда помежду им и затова го наричат така, но в последствие разбрах, че той наистина е такъв.

Отказвах да повярвам, докато не се реших да го попитам. Не можех да си представя, че може да бъде такъв. . . изобщо не приличаше на човек от ромски произход. Аз съм българка и зная, че родителите ми никога не биха одобрили такова момче за мое гадже (съпруг), но реших да им кажа, тъй като много скоро щяха да чуят слуховете, а и не искам и не обичам да ги лъжа. . .

Тогава започна всичко. Родителите ми започнаха да ми говорят разни неща, да ми натякват и т. н. Казаха ми да прекратя всякакви контакти с него. Положението беше доста напечено и когато се видяхме вечерта аз реших да му кажа, че повече не можем да се виждаме. Той на сутринта щеше да заминава за няколко дни на другото си село. И така уж се разделихме, докато аз не реших да му пиша СМС да го попитам как е, какво прави.

Той ми писа, че празнували и когато се върне ще се видим и поговорим. Така и стана. Върна се, видяхме се, поговорихме си. . той започна да ме целува, но аз не му отвръщах и така няколко дни, в които аз водех борба със себе си. Не знаех как да постъпя, но накрая реших, че ще се виждам с него макар и тайно. Опознах го като човек, попитах го за всички неща, които бях чула по негов адрес и се оказа, че "приятелите ми" грешат за него.

Той ми обясни за всяко едно нещо по отделно, подробно. Оказа се точно обратното на това което си мислех за него в началото.

Заедно сме вече от месец и половина горе долу (и все още не сме правили секс (девствена и не искам да избързвам)), но ето че дойде време и за училище. Аз си отивам в града, а той остава на село и няма как да се виждаме през седмицата. Тази година съм абитуриентка и съм решила, че ще кандидатствам и не искам да се разсейвам с любовни драми или каквото и да било друго.

От друга страна обаче имам нужда от човек до себе си и искам да съм с него. Той казва, че не вижда кой знае каква перспектива във връзката ни, тъй като аз след година ще отида да уча другаде и почти няма да се виждаме, аз съм щяла да си намеря друг и т. н.

Казва, че не иска да се разделяме и че с мен се чувства различно, било му спокойно и хубаво, но аз знам, че точно преди да започнем да се виждаме е имал абсолютно същата връзка и си мисля, че много скоро ще му писне от всичко това. Аз също искам да бъда с него.

От трета страна не искам да разочаровам родителите си - за това че се виждам с него и. . ако евентуално се разделим с това момче ще ми е кофти и няма изобщо да мисля за уроци. Но аз съм на мнение, че това си е моя живот и ще го живея както на мен ми харесва (по отношение на приятеля ми), все пак не родителите ми ще са с това момче, а аз! В крайна сметка важното е да си ЧОВЕК!

И сега съм на кръстопът. Не знам какво да правя. За приятелят ми мога да говоря само с 3 приятелки, които ме подкрепят. Дали да кажа на родителите ми, че продължавам да се виждам с него, или пък да прекратя отношенията ни сега докато не е станало твърде късно. . . или пък да оставя нещата на течението и просто да се радвам че сме заедно. . ?

Коментари (146)

Изпрати
Срам !
Срам !
16.09.2013 01:31
Българи не останаха ли та се влюбвате в цигани ?
0
0
й
й
16.09.2013 00:40
За един крадлив ром не си струва и 10 минути да загубиш.
0
1
ха
ха
16.09.2013 00:10
расизмът е нещо толкова долно. това, че е ром не го прави по-малко човек. а щом ти си го опознала и виждаш човек в него, не го предавай като се поддаваш на хорски приказки и догми. имай предвид едно. няма да ти е никак лесно. без подкрепа на близките ти, тази връзка ще бъде много трудна, но не и невъзможна. ако наистина държиш на него, запази отношенията си с него, макар и в един момент да се окаже, че той е само твой приятел. не забравяй, че него товарния влак го гази всеки божи ден затова, че е ром. но ако ти имаш връзка с него, знай че и теб ще те гази същия товарен влак. звучиш като умно момиче. щеше ли да има разлика за теб, ако той бе негър или виетнамец примерно? щом най-важното за теб е да бъдеш човек, бъди и ти такава. няма нищо лошо да имаш гадже ром, има лошо ако ти имаш връзка с такъв и смяташ това за грешно, пошло, непростимо. тогава нараняваш не само себе си, но и него, а не забравяй че и той има чувства, че и той е човек. плановете ти да учиш в уни не виждам с какво те плашат, както бе казано по-долу, ако ви е писано да сте заедно, ще сте. реши сама колко силна си за такава връзка, а и не е казано, че ще се ожениш за него.. моя съвет е да си го изживееш - така ще разбереш. не бързай да казваш на родителите си докато ти самата не си убедена, че искаш да си с този човек. а когато това стане, постарай се те да опознаят човека в него, който ти познаваш. и помни - всичко ще бъде ок
0
0
M
M
15.09.2013 19:34
И аз бях влюбена в циганин... спахме няколко пъти, разделихме се... по принуда, защото излязох извън БГ. Мислите по него бяха точно един месец, след което вече се чудех сама на себе си как съм могла да си мисля, че го обичам ... остави го, пак от личен опит-направи така, че да не губиш точки в очите на родителите си. Те няма да го приемат, само ще се карате и ще ги караш да се срамуват. Съсредоточи се върху уроците, че сега им е времето. А като влезеш в университета-момчета колкото искаш, и то-с образование и с друга култура и ценности. Не си струва да се хабиш за тази връзка.
1
0
nepoznaTa
nepoznaTa
15.09.2013 16:33
Не си прави планове за бъдещето, от опит знам,че колкото повече се колебаеш и тормозиш покрай проблемите, годините си отлитат... Най-важното е да си щастлива и доволна от себе си! След като искаш да си с този човек - бъди, искаш и да си студентка - учи! Никой не може да ти гарантира, че ако станеш студентка ще се разделиш с него. Остави нещата да се случват, той ако е за теб ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ!
0
0
oli
oli
15.09.2013 16:08
Няма смисъл... Както сама каза, предстоят ти матури , здраво учене , кандидатстване и т.н ... Не са ти нужни излишни любовни драми. На родителите си недей да казваш, защото ще си навлечеш само проблеми. През следващата учебна година учи и си избери хубава и доходна специалност, а с новия живот като студентка догодина, ще срещнеш и нова любов :)))
2
0

Рейтинг

3.9
Общо 21 гласували
5 8
4 7
3 2
2 4
1 0
Дай твоята оценка: