Влюбих се в циганин
АнонименНовак
Здравейте! Аз съм момиче на 18 г. Лятото обикновено прекарвам на село, а през учебният период съм в града.
Доста истории прочетох и най-после се реших и аз да Ви споделя моята дилема.
В началото на лятото се запознах с едно момче, което е на 21 г. Бяхме в обща компания. Изглеждаше ми надут, женкар, незаинтересован и най-вече странен. Не му обръщах особено внимание докато една вечер не забелязах, че се държи с мен по-различно от преди. Бях навън с приятели и стана хладно, а аз трябваше да се прибирам.
Той се оказа доста услужлив като ми даде ризата си (аз бях с рокля) и предложи да ме закара до нас. Аз първоначално отказах, но той настоя и ме "сложи" в колата
. Усетих, че това момче ще иска нещо от мен. Когато стигнахме до нас той се опита да ме целуне, при което аз се отдръпнах, но целувката така или иначе се случи. . . Казах му, че не съм такова момиче и ако ме иска за една вечер, да си направи кефа това няма да стане.
Проведохме един кратък разговор, след което се прибрах.
На следващата вечер отново се видяхме - аз бях с моята компания, а той дойде малко по-късно. Постояхме известно време с другите, но тъй като имахме да си довършим разговора от предната вечер, той тактично ме покани да се разходим. Това не остана незабелязано от останалите. Поговорихме си и решихме, че ще сме заедно.
Ден по-късно вече всички говореха, че аз излизам с това момче. Започнаха се клюките. . . Тръгнаха слухове, че той бил лошо момче, нямал образование, занимавал се с не хубави неща, с много момичета и това което ме изуми най-много беше, че го наричаха циганин! ! ! В началото си мислех, че има някаква вражда помежду им и затова го наричат така, но в последствие разбрах, че той наистина е такъв.
Отказвах да повярвам, докато не се реших да го попитам. Не можех да си представя, че може да бъде такъв. . . изобщо не приличаше на човек от ромски произход. Аз съм българка и зная, че родителите ми никога не биха одобрили такова момче за мое гадже (съпруг), но реших да им кажа, тъй като много скоро щяха да чуят слуховете, а и не искам и не обичам да ги лъжа. . .
Тогава започна всичко. Родителите ми започнаха да ми говорят разни неща, да ми натякват и т. н. Казаха ми да прекратя всякакви контакти с него. Положението беше доста напечено и когато се видяхме вечерта аз реших да му кажа, че повече не можем да се виждаме. Той на сутринта щеше да заминава за няколко дни на другото си село. И така уж се разделихме, докато аз не реших да му пиша СМС да го попитам как е, какво прави.
Той ми писа, че празнували и когато се върне ще се видим и поговорим. Така и стана. Върна се, видяхме се, поговорихме си. . той започна да ме целува, но аз не му отвръщах и така няколко дни, в които аз водех борба със себе си. Не знаех как да постъпя, но накрая реших, че ще се виждам с него макар и тайно. Опознах го като човек, попитах го за всички неща, които бях чула по негов адрес и се оказа, че "приятелите ми" грешат за него.
Той ми обясни за всяко едно нещо по отделно, подробно. Оказа се точно обратното на това което си мислех за него в началото.
Заедно сме вече от месец и половина горе долу (и все още не сме правили секс (девствена и не искам да избързвам)), но ето че дойде време и за училище. Аз си отивам в града, а той остава на село и няма как да се виждаме през седмицата. Тази година съм абитуриентка и съм решила, че ще кандидатствам и не искам да се разсейвам с любовни драми или каквото и да било друго.
От друга страна обаче имам нужда от човек до себе си и искам да съм с него. Той казва, че не вижда кой знае каква перспектива във връзката ни, тъй като аз след година ще отида да уча другаде и почти няма да се виждаме, аз съм щяла да си намеря друг и т. н.
Казва, че не иска да се разделяме и че с мен се чувства различно, било му спокойно и хубаво, но аз знам, че точно преди да започнем да се виждаме е имал абсолютно същата връзка и си мисля, че много скоро ще му писне от всичко това. Аз също искам да бъда с него.
От трета страна не искам да разочаровам родителите си - за това че се виждам с него и. . ако евентуално се разделим с това момче ще ми е кофти и няма изобщо да мисля за уроци. Но аз съм на мнение, че това си е моя живот и ще го живея както на мен ми харесва (по отношение на приятеля ми), все пак не родителите ми ще са с това момче, а аз! В крайна сметка важното е да си ЧОВЕК!
И сега съм на кръстопът. Не знам какво да правя. За приятелят ми мога да говоря само с 3 приятелки, които ме подкрепят. Дали да кажа на родителите ми, че продължавам да се виждам с него, или пък да прекратя отношенията ни сега докато не е станало твърде късно. . . или пък да оставя нещата на течението и просто да се радвам че сме заедно. . ?
Доста истории прочетох и най-после се реших и аз да Ви споделя моята дилема.
В началото на лятото се запознах с едно момче, което е на 21 г. Бяхме в обща компания. Изглеждаше ми надут, женкар, незаинтересован и най-вече странен. Не му обръщах особено внимание докато една вечер не забелязах, че се държи с мен по-различно от преди. Бях навън с приятели и стана хладно, а аз трябваше да се прибирам.
Той се оказа доста услужлив като ми даде ризата си (аз бях с рокля) и предложи да ме закара до нас. Аз първоначално отказах, но той настоя и ме "сложи" в колата
. Усетих, че това момче ще иска нещо от мен. Когато стигнахме до нас той се опита да ме целуне, при което аз се отдръпнах, но целувката така или иначе се случи. . . Казах му, че не съм такова момиче и ако ме иска за една вечер, да си направи кефа това няма да стане. Проведохме един кратък разговор, след което се прибрах.
На следващата вечер отново се видяхме - аз бях с моята компания, а той дойде малко по-късно. Постояхме известно време с другите, но тъй като имахме да си довършим разговора от предната вечер, той тактично ме покани да се разходим. Това не остана незабелязано от останалите. Поговорихме си и решихме, че ще сме заедно.
Ден по-късно вече всички говореха, че аз излизам с това момче. Започнаха се клюките. . . Тръгнаха слухове, че той бил лошо момче, нямал образование, занимавал се с не хубави неща, с много момичета и това което ме изуми най-много беше, че го наричаха циганин! ! ! В началото си мислех, че има някаква вражда помежду им и затова го наричат така, но в последствие разбрах, че той наистина е такъв.
Отказвах да повярвам, докато не се реших да го попитам. Не можех да си представя, че може да бъде такъв. . . изобщо не приличаше на човек от ромски произход. Аз съм българка и зная, че родителите ми никога не биха одобрили такова момче за мое гадже (съпруг), но реших да им кажа, тъй като много скоро щяха да чуят слуховете, а и не искам и не обичам да ги лъжа. . .
Тогава започна всичко. Родителите ми започнаха да ми говорят разни неща, да ми натякват и т. н. Казаха ми да прекратя всякакви контакти с него. Положението беше доста напечено и когато се видяхме вечерта аз реших да му кажа, че повече не можем да се виждаме. Той на сутринта щеше да заминава за няколко дни на другото си село. И така уж се разделихме, докато аз не реших да му пиша СМС да го попитам как е, какво прави.
Той ми писа, че празнували и когато се върне ще се видим и поговорим. Така и стана. Върна се, видяхме се, поговорихме си. . той започна да ме целува, но аз не му отвръщах и така няколко дни, в които аз водех борба със себе си. Не знаех как да постъпя, но накрая реших, че ще се виждам с него макар и тайно. Опознах го като човек, попитах го за всички неща, които бях чула по негов адрес и се оказа, че "приятелите ми" грешат за него.
Той ми обясни за всяко едно нещо по отделно, подробно. Оказа се точно обратното на това което си мислех за него в началото.
Заедно сме вече от месец и половина горе долу (и все още не сме правили секс (девствена и не искам да избързвам)), но ето че дойде време и за училище. Аз си отивам в града, а той остава на село и няма как да се виждаме през седмицата. Тази година съм абитуриентка и съм решила, че ще кандидатствам и не искам да се разсейвам с любовни драми или каквото и да било друго.
От друга страна обаче имам нужда от човек до себе си и искам да съм с него. Той казва, че не вижда кой знае каква перспектива във връзката ни, тъй като аз след година ще отида да уча другаде и почти няма да се виждаме, аз съм щяла да си намеря друг и т. н.
Казва, че не иска да се разделяме и че с мен се чувства различно, било му спокойно и хубаво, но аз знам, че точно преди да започнем да се виждаме е имал абсолютно същата връзка и си мисля, че много скоро ще му писне от всичко това. Аз също искам да бъда с него.
От трета страна не искам да разочаровам родителите си - за това че се виждам с него и. . ако евентуално се разделим с това момче ще ми е кофти и няма изобщо да мисля за уроци. Но аз съм на мнение, че това си е моя живот и ще го живея както на мен ми харесва (по отношение на приятеля ми), все пак не родителите ми ще са с това момче, а аз! В крайна сметка важното е да си ЧОВЕК!
И сега съм на кръстопът. Не знам какво да правя. За приятелят ми мога да говоря само с 3 приятелки, които ме подкрепят. Дали да кажа на родителите ми, че продължавам да се виждам с него, или пък да прекратя отношенията ни сега докато не е станало твърде късно. . . или пък да оставя нещата на течението и просто да се радвам че сме заедно. . ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (145)
Изпрати
Здравей!
Преди години се запознах с едно момче , което се оказа от турски произход!
Опознахме се, събрахме се и вече 10год. съм с него! Имаме си прекрасна дъщеря!
Той от своя страна ни '' ни носи на ръце''!
В началото всички бяха против него! Загърбих родители, училище и заминах с него!
Сега и за миг не съжалявам! Дори майка ми го харесва и не дава и дума да се изкаже по негов адрес ....(зет като мед) :) !
Но от всичко това поуката е такава...аз изкарах голям късмет, но и си ОТВАРЯХ ОЧИТЕ! Много нощи съм стояла будна и съм мислила , как да постъпя! И не съжалявам за взетото решение!
Помисли добре.Животът е твой!
Успех!
Преди години се запознах с едно момче , което се оказа от турски произход!
Опознахме се, събрахме се и вече 10год. съм с него! Имаме си прекрасна дъщеря!
Той от своя страна ни '' ни носи на ръце''!
В началото всички бяха против него! Загърбих родители, училище и заминах с него!
Сега и за миг не съжалявам! Дори майка ми го харесва и не дава и дума да се изкаже по негов адрес ....(зет като мед) :) !
Но от всичко това поуката е такава...аз изкарах голям късмет, но и си ОТВАРЯХ ОЧИТЕ! Много нощи съм стояла будна и съм мислила , как да постъпя! И не съжалявам за взетото решение!
Помисли добре.Животът е твой!
Успех!
0
0
с циганин...............ти трябва да си луда ,язък че си ,,уж,,образована..какъвто и ще да е дори златен .....ЦИГАНИН ПФУУУУУУУУ
1
0
Здравей. Аз съм на 24 години(ще стана през ноември) Когато срещнах моя циганин бях на 20. Той беше първия човек обърнал ми някога внимание(не съм грозна, но съм дебела). Естествено се влюбих като луда. Бях студентка 2ри курс, а той ми предложи да заминем за чужбина, да искараме някой лев и да се върнем. Разбира се всички бяха против а аз все повтарях"сега съм млада сега ми е момента да греша, за да мига да си поправя после грешките", но има неща който не се поправят никога. Никога не мога да залича болката която причиних на родителите си, нито пък мога да залича 2месечното си момченце. Колкото и мнения да прочетеш чувствата ти няма да се променят. ти сама трябва да си го изживееш, но не заебавай всички заради него.
0
0
Имах подобна връзка, но с българин. Приятелите му, дори моите които го познаваха от по-дълго време ме предупреждаваха. Той също така много подробно обясни всичко, но се оказа такава каша и измислица, че все още се чудя къде ми е бил ума тогава.
Бъди внимателна и не вземай всяка достоверна дума която ти казва за истина. Вярно е, че има приятели които от завист говорят какво ли не, но има и такива които 'между другото' казват и истината. Увери се и намери начини да разбереш истината.
Според мен остави нещата. Понякога едни такива авантюри зареждат много. Те остават и приятен спомен. Не си слагай главата в торба, защото каквото и да завършиш, каквата и работа да намериш, дори да се омъжите после...ти ще теглиш каручката и цялата фамилия, защото ти ще си тази която ще носи хляба в дома. Мислила ли си за това, когато пишеш (съпруг)? Не етноса е от значение. Дори религията ако се обичате и сте щастливи заедно, но в сегашно време това не е достатъчно. Освен това къде ще отидете да живеете? На село при неговата фамилия? Те са по-стадно население и от нас българите и не се делят как да е, защото са силни когато са много...
Просто бъди внимателна и както повече коментари са написани...времето ще покаже.
Успех!!!
Бъди внимателна и не вземай всяка достоверна дума която ти казва за истина. Вярно е, че има приятели които от завист говорят какво ли не, но има и такива които 'между другото' казват и истината. Увери се и намери начини да разбереш истината.
Според мен остави нещата. Понякога едни такива авантюри зареждат много. Те остават и приятен спомен. Не си слагай главата в торба, защото каквото и да завършиш, каквата и работа да намериш, дори да се омъжите после...ти ще теглиш каручката и цялата фамилия, защото ти ще си тази която ще носи хляба в дома. Мислила ли си за това, когато пишеш (съпруг)? Не етноса е от значение. Дори религията ако се обичате и сте щастливи заедно, но в сегашно време това не е достатъчно. Освен това къде ще отидете да живеете? На село при неговата фамилия? Те са по-стадно население и от нас българите и не се делят как да е, защото са силни когато са много...
Просто бъди внимателна и както повече коментари са написани...времето ще покаже.
Успех!!!
1
0
Не бързай, не умувай, не вземай решения.....Времето е отговорът на всички въпроси, които има да решава сърцето
0
0
Момиче, живота е пред теб. Завърши си образованието. Ще срещнеш хора на твоето интелектуално ниво. Не си съсипвай живота с тази връзка.
0
0
Това не са негри, та да кажеш, че са им по-големи. Не виждам каква причина може да има човек да хареса циганин.
2
0
Здравей,извинявам се,че ще те критикувам,но заради ей такива като теб сме в това положение,че циганите с всеки изминал ден стават все повече.. Не стига,че те се множат помежду си като плъхове ами и българките доброволно се женят за цигани и им раждат още циганчета. Вземи се в ръце,слушай родителите си ! Едва ли той е по-загрижен за теб от тях.
0
0
Отговора е в самата теб, но ще си позволя да ти дам съвет. От разказаното тук мога да заключа, че ти имаш силата да го забравиш бързо, защото явно образованието в приоритет за теб. Наистина, вслушай се и в предишните коментари, не се увличай напразно. Та , момиче, дори той ти е казал, че не вижда бъдеше във връзката ви! Едва ли е случайно, обръщай внимание на всяка дума. Може би по този начин иска ТИ да му докажеш обратното. Повярвай, върви по правилния път и не се отклонявай от него, за да не съжаляваш след време, че нямаш желаната професия или си изоставена. Сега му е времето да учиш, да се реализираш и най-важното да се самодокажеш като човек който държи преди всичко на самия себе, а след това и на другите.
0
0
Българи не останаха ли та се влюбвате в цигани ?
0
0
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 21
58
47
32
24
10
Дай твоята оценка:
