Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Как да отворя сърцето си за любовта, когато не съм я срещала досега
Как да отворя сърцето си за любовта, когато не съм я срещала досега
редакция:
АнонименНовак
Здравейте!
На 21 години съм и не бих се оплаквала от каквото и да било. Но понякога ми се иска да има подходящ човек до мен.
Досега, а и в момента, има около мен много хора, които искат да бъдат реално с мен. Аз обаче не усещам същото спрямо тях. Затова и нямам намерение да се срещам с тях и да започвам каквото и да било. Тъжно ми е, защото сякаш съм неспособна да обичам.
Бях обвързана с човек доскоро, чувствах го близък. Той ме разочарова с лъжа и с грубо отношение към мен. След случилото се аз тутакси охладнях към него и реших да не продължа напред с него. Сега ме е обзела апатия, не е заради него. Вече все по-рядко ми липсва. Но апатията е най-лошото. Най-лошо е, защото така затварям очите и най-вече сърцето си за други хора.
Чувствам се объркана. Не споделям с никого. Затова реших да споделя с вас тук. Вината за несподелянето е и моя и най-вече моя, защото съм затворен човек. Но, дори и да споделям, хората около мен не са си давали много усилие, за да ме разберат.
Едва ли има точна рецепта, но ще се радвам на вашите съвети, какво да направя занапред. Да се впусна неподготвена в поредната връзка, не си струва. Но как да се подготвя за точния човек за мен и кое трябва да премахна от пътя си, за да отворя сърцето си към околните и да обичам.
На 21 години съм и не бих се оплаквала от каквото и да било. Но понякога ми се иска да има подходящ човек до мен.
Досега, а и в момента, има около мен много хора, които искат да бъдат реално с мен. Аз обаче не усещам същото спрямо тях. Затова и нямам намерение да се срещам с тях и да започвам каквото и да било. Тъжно ми е, защото сякаш съм неспособна да обичам.
Бях обвързана с човек доскоро, чувствах го близък. Той ме разочарова с лъжа и с грубо отношение към мен. След случилото се аз тутакси охладнях към него и реших да не продължа напред с него. Сега ме е обзела апатия, не е заради него. Вече все по-рядко ми липсва. Но апатията е най-лошото. Най-лошо е, защото така затварям очите и най-вече сърцето си за други хора.
Чувствам се объркана. Не споделям с никого. Затова реших да споделя с вас тук. Вината за несподелянето е и моя и най-вече моя, защото съм затворен човек. Но, дори и да споделям, хората около мен не са си давали много усилие, за да ме разберат.
Едва ли има точна рецепта, но ще се радвам на вашите съвети, какво да направя занапред. Да се впусна неподготвена в поредната връзка, не си струва. Но как да се подготвя за точния човек за мен и кое трябва да премахна от пътя си, за да отворя сърцето си към околните и да обичам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.6
Общо гласували: 5
51
42
31
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Все пак "апетита идва с яденето"
И... никой никого не може да нарани. Всеки сам наранява себе си.
Трябва да живееш с това което получаваш, а не да си самовнушаваш несъществуващото
Ако трябва да ти отговоря сериозно, единственото, което можеш да направиш е да приемеш, че е по-вероятно да бъдеш наранена и разочарована от следващата връзка и да решиш дали рискът си заслужава. Или ще ти разбият сърцето, или ще си седиш самотна. Е, има и опцията някой мухльо да се влюби в теб и да ти седиш с него, защото ти е удобен, и да му изневеряваш. Както правят повечето жени.