Ако не бях потърсила любовта сега щях да съм нещастна

Здравейте! Наскоро споделих споделих за нещастието да бъда с човек, когото не обичам и надеждите да се върна при човека, когото обичам. Признавам си, че тук не срещнах подкрепа, не срещнах при близки и приятели, които ме съветваха да си затрая и да остана "на сигурно". Може би така е правилно, така е редно да постъпи човек. Но любовта не е правилна.

По-добре ли е да си нещастен, за да си подсигуриш изамамно спокойствие? А някой ден като се появят сериозните проблеми и си спомниш защо точно си потиснала чувствата си (заради "сигурността" започваш да проклинаш живота си.

Сега, когато вече съм постъпила другояче и съм се доверила на сърцето си, мога да оценя значението на една такава постъпка. Видях що за стока е бившият ми приятел. Набързо лъснаха всички неприятни тайни, които е крил от мен. Разбира се, всеки може да те излъже, но аз не се оставих да бъда заблуждавана от измамно спокойствие.

Нека припомня: когато прителят ми (който е спортист) смени клубната си принадлежност миналата година, аз скъсах с него, защото не бях готова за връзка от разстояние. Тогава аз започнах да излизам с друго момче, той също си намери нова приятелка. Когато се върна в нашия град това лято ние се събрахме след раздялата. Вероятно идната година или най-късно до следващата приятелят ми ще се премести и отново ще изпадна в същата ситуация като миналата година, но този път съм готова да чакам или да го последвам.

Ако някой има опит с връзки от разстояние (как решавате проблема със секса, колко често се чувате, как преодолявате ревността) нека го сподели тук, определено имам нужда от такава помощ. В крайна сметка може просто да го мисля толкова отрано и като дойде момента да се преместя с любимия си човек, там където трябва.