Той е по-малък от мен
редакция:
Здравейте,
Ето, че реших и аз да споделя своята история. Жена на 30 години съм. Преди известно време се запознах с един мъж (или поне така си мислех). Ходим да се забавляваме в един и същи клуб, освен това имаме общи познати и така от дума на дума почнахме да се виждаме. Всичко до тук ок. Той е страхотен, държи се адски добре, с него се чувствам страхотно.
Предишната ми връзка не свърши добре и ми трябваше много време да му се доверя. Проблемът е, че така и не се бях сетила да го питам на колко години е. Аз изглеждам доста по-малка и като застана до него въобще не си личи. Та. . . той е на 25. . . м да. . . кофти. . . Сама съм си виновна, да бях се поинтересувала. Но той изглежда по-голям и въобще не съм си помислила, че имаме такава разлика.
Когато разбрах, го хванах да си поговорим (и той не ме беше питал аз на колко съм) смях. . . Обясних му, че на тази възраст искам други неща, семейство, деца (и без това вече почнах да се притеснявам, че ще си остана сама). Все пак той е още млад. Не ме разбирайте погрешно. Харесвам го, наистина, но реално какво бъдеше имаме? Само, че той не иска и да чуе.
Бил ме харесвал, искал да бъде с мен и той искал същите неща (да, да, трудно ми е да го повярвам). Направо не знам какво да правя. . . Разумът ми казва, че от това нищо няма да излезе, обаче сърцето ми е на друго мнение.
Ако някой е преживял нещо подобно, нека сподели. И моля без обиди и подигравки.
Благодаря.
Ето, че реших и аз да споделя своята история. Жена на 30 години съм. Преди известно време се запознах с един мъж (или поне така си мислех). Ходим да се забавляваме в един и същи клуб, освен това имаме общи познати и така от дума на дума почнахме да се виждаме. Всичко до тук ок. Той е страхотен, държи се адски добре, с него се чувствам страхотно.
Предишната ми връзка не свърши добре и ми трябваше много време да му се доверя. Проблемът е, че така и не се бях сетила да го питам на колко години е. Аз изглеждам доста по-малка и като застана до него въобще не си личи. Та. . . той е на 25. . . м да. . . кофти. . . Сама съм си виновна, да бях се поинтересувала. Но той изглежда по-голям и въобще не съм си помислила, че имаме такава разлика.
Когато разбрах, го хванах да си поговорим (и той не ме беше питал аз на колко съм) смях. . . Обясних му, че на тази възраст искам други неща, семейство, деца (и без това вече почнах да се притеснявам, че ще си остана сама). Все пак той е още млад. Не ме разбирайте погрешно. Харесвам го, наистина, но реално какво бъдеше имаме? Само, че той не иска и да чуе.
Бил ме харесвал, искал да бъде с мен и той искал същите неща (да, да, трудно ми е да го повярвам). Направо не знам какво да правя. . . Разумът ми казва, че от това нищо няма да излезе, обаче сърцето ми е на друго мнение.
Ако някой е преживял нещо подобно, нека сподели. И моля без обиди и подигравки.
Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 12
54
45
31
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Егн-то го остави настрана, то не пее в градския хор ;)