Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Обичаме се, но той е с 15 години по-голям от мен
Обичаме се, но той е с 15 години по-голям от мен
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,
Искам да споделя своята история с вас, но не искам да ме съдите. Аз съм момиче на 18 години, видяла съм страшно много в живота си. От 14 годишна възраст се грижа за по големия и по малката си сестра. Баща нямаме - той се разведе с майка ми и се ожени за друга от тогава не ни има за деца.
Майка ми работи непрекъснато за да може да ни осигури бъдеще и повечето време я няма у дома. Аз не й се сърдя за това защото тя го прави за нас и от малка поне се научих да съм оправна в живота. (Ние живеем във Франция ).
Преди 2 години се прибрахме в България на почивка и тогава се запознах с един мъж, тоест ние се познавахме от преди, но се опознахме. Влюбихме се един в друг, но това не беше обич като обич, а истинска любов. Такава обич която остава следи за цял живот. Единственият проблем е, че този мъж е с 15 години по-голям от мене.
Тогава нищо не сме правили, имам предвид, че не сме спали заедно, той ми каза, че ще ме изчака да навърша 18 - така и стана.
След като си тръгнах от България спрях с него контакт цели 2 години защото бях много объркана, не знаех какво искам.
Преди 2 месеца се прибрах в България с цел да го видя, търсех му номера - намерих му го и му звъннах. Той живее в София. Когато му звъннах той веднага тръгна от София за да се видим.
Това лято беше просто прекрасно и разбрах, че наистина искам да си споделя живота с него. Споделих и на майка ми че имам връзка с него, те двамата се познават много добре, работели са заедно. Тя ми каза че няма да ме спира защото и да иска не може, но иска само едно от мене - да стана студентка.
Аз в момента съм във Франция и той идва при мен след 2 дни и съм много щастлива. Много хора гледат грозно голямата разлика в годините защото мислят че начина на мислене не съвпада, но аз искам да докажа че не е така.
Но може би това че от малка съм видяла страшно много ме прави такава защото аз нямам акъл на 18 годишна пубертетка, а по-скоро на 40 годишна жена която гледа да се грижи възможно най-добре за семейството си.
Благодаря за вниманието което ми обърнахте, имах нужда да споделя с някой мойта история.
Искам да споделя своята история с вас, но не искам да ме съдите. Аз съм момиче на 18 години, видяла съм страшно много в живота си. От 14 годишна възраст се грижа за по големия и по малката си сестра. Баща нямаме - той се разведе с майка ми и се ожени за друга от тогава не ни има за деца.
Майка ми работи непрекъснато за да може да ни осигури бъдеще и повечето време я няма у дома. Аз не й се сърдя за това защото тя го прави за нас и от малка поне се научих да съм оправна в живота. (Ние живеем във Франция ).
Преди 2 години се прибрахме в България на почивка и тогава се запознах с един мъж, тоест ние се познавахме от преди, но се опознахме. Влюбихме се един в друг, но това не беше обич като обич, а истинска любов. Такава обич която остава следи за цял живот. Единственият проблем е, че този мъж е с 15 години по-голям от мене.
Тогава нищо не сме правили, имам предвид, че не сме спали заедно, той ми каза, че ще ме изчака да навърша 18 - така и стана.
След като си тръгнах от България спрях с него контакт цели 2 години защото бях много объркана, не знаех какво искам.
Преди 2 месеца се прибрах в България с цел да го видя, търсех му номера - намерих му го и му звъннах. Той живее в София. Когато му звъннах той веднага тръгна от София за да се видим.
Това лято беше просто прекрасно и разбрах, че наистина искам да си споделя живота с него. Споделих и на майка ми че имам връзка с него, те двамата се познават много добре, работели са заедно. Тя ми каза че няма да ме спира защото и да иска не може, но иска само едно от мене - да стана студентка.
Аз в момента съм във Франция и той идва при мен след 2 дни и съм много щастлива. Много хора гледат грозно голямата разлика в годините защото мислят че начина на мислене не съвпада, но аз искам да докажа че не е така.
Но може би това че от малка съм видяла страшно много ме прави такава защото аз нямам акъл на 18 годишна пубертетка, а по-скоро на 40 годишна жена която гледа да се грижи възможно най-добре за семейството си.
Благодаря за вниманието което ми обърнахте, имах нужда да споделя с някой мойта история.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 8
53
42
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Всяка връзка може да се провали и всяка любов да избледнее. Но когато човек я срещне трябва да се освободи от всички предразсъдъци и да я изживее, като се наслаждава на всеки ден, защото всичко на този свят е временно.
При такава разлика има опасност да се оставиш той да доминира, което ще стане проблем след време. Много хубаво би било да продължиш образованието и развитието си, да добиеш сигурност и увереност в себе си, защото една връзка е успешна, когато двамата партньори са равностойни.
Животът е шарен, а много хора са ограничени, други са просто лоши трети са незрели, някои за цял живот. Ако се опитваш да живееш по чужди правила, никога няма да угодиш на всички.
Дори да сгрешиш, това ще са си твоите грешки и от тях ще излезеш по-силна и мъдра.
Вариантът да не грешиш означава никога нищо да не опитваш, да живееш в страх и ограничения.
Успех!
Важно е да се разбирате, останалото няма значение.
Успех и се надявам всичко да се нареди както го искаш!