Обичам го много, но той е пълен лентяй
редакция:
Здравейте, да излея и аз своя товар. Надявам се да ми помогнете с някой друг съвет. . На 25 години съм и от 4 години си имам приятел, който много силно обичам. Той за мен е момчето мечта, което цял живот съм чакала. Всичко е почти перфектно, като в приказките. Караме се от време на време за глупости, но това е нормално. Имаме си пълно доверие за всичко, споделяме си всичко.
Проблема е, че той е на 25 години, а откакто го познавам не работи и няма никакви планове за бъдещето. Аз работя усилено, откакто завърших гимназия и някак не мога да разбера как човек на 25 няма желание за развитие и начин да гради бъдеще. Стои си вкъщи, или излиза с приятели докато съм на работа. Иска да живеем заедно, но как? Той живее с родителите си и не работи.
Казва, че като си намери работа, нещата ще се променят, но вече 4 години не е хващал никаква сериозна работа. Доста пъти съм му казвала, че трябва да си намери работа, след което ми се сърди, че го упреквам. Той казва, че постоянно си търси работа, все намира някаква и все не го устройват условията. Познавам момчета, че дори и момичета, които работят на по 2-3 места, само и само да смогват на живота около тях.
Не знам какво да правя, не знам той дали някога ще се осъзнае. Обичам го страшно много, бих направила всичко за него, той е момчето за мен. Някои хора ми казват да го оставя докато е време, че няма смисъл да си губя времето с него, че той никога няма да се промени и че цял живот ще си го гледам като детенце. Аз все си мисля, че е малък и за това мисли така нещата. Все го оправдавам, но до кога така, не знам. . .
Проблема е, че той е на 25 години, а откакто го познавам не работи и няма никакви планове за бъдещето. Аз работя усилено, откакто завърших гимназия и някак не мога да разбера как човек на 25 няма желание за развитие и начин да гради бъдеще. Стои си вкъщи, или излиза с приятели докато съм на работа. Иска да живеем заедно, но как? Той живее с родителите си и не работи.
Казва, че като си намери работа, нещата ще се променят, но вече 4 години не е хващал никаква сериозна работа. Доста пъти съм му казвала, че трябва да си намери работа, след което ми се сърди, че го упреквам. Той казва, че постоянно си търси работа, все намира някаква и все не го устройват условията. Познавам момчета, че дори и момичета, които работят на по 2-3 места, само и само да смогват на живота около тях.
Не знам какво да правя, не знам той дали някога ще се осъзнае. Обичам го страшно много, бих направила всичко за него, той е момчето за мен. Някои хора ми казват да го оставя докато е време, че няма смисъл да си губя времето с него, че той никога няма да се промени и че цял живот ще си го гледам като детенце. Аз все си мисля, че е малък и за това мисли така нещата. Все го оправдавам, но до кога така, не знам. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Според мен вина имат и родителите, че възпитават и издържат такива "мъже". Той сигурно не е научен и домакинска работа да върши и ако заживеете заедно, ти ще имаш честта да вършиш всичко.
Проблема е, че няма как някой да го накара на сила, той трябва да се мотивира сам,
Опитай с "намека" че те впечатляват и привличат успяли и оправни мъже, които се справят с всичко сами. Ако и от гордост не се хване на работа се опитай да си представиш живота си за напред. Искаш ли семейство и деца? Или вече си имаш дете да отглеждаш?
Но ако наистина той е човека за теб поговори с него и му кажи какви са притесненията ти!