Как да направя първата крачка

Здравейте. На 18 съм и моята история е малко тъжна. единствената връзка която имах беше с момиче което е на 270 км от мен, дори не се бяхме виждали, но я обичах ужасно много а с течение на времето и тя ме заобича бяхме "заедно" около година и половина, постоянно мислех за нея, тя ме обичаше по слабо. но имаше нещо.

Всичко ми харесваше, но 1 ден усетих че чувствата просто са изчезнали, поговорихме по скайпа както си му е реда и реших да я отрежа, но и тя се промени с времето в началото беше душица, а след време, към края на "връзката" ни ако мога така да я нарека, беше много нервна, карахме се за най-малките неща, не ми обръщаше много внимание, просто не беше същата с която се бях запознал преди 2 години и половина. . . и я премахнах от всякъде, тя искаше да си останем приятели, но аз нямах такова намерение и това стана преди 4 месеца някъде.

Преживях го леко, от време на време си мисля, за това но знам, че е просто минало и е писано било да стане и така да свърши. Но това не е основната история. . . Не съм правил още секс, но не ми и пука, нямам намерение да правя секс просто за кеф, искам да има наистина чувства, иначе къде е смисъла драги ми читатели?

Живеем в един болен и брутален свят, където всеки гледа да направи повече бройки, а от другата страна на пола всяка го прави за да я забележат, за внимание. . . тъжно, наистина. Харесвам си една приятелка, познаваме се от 6 или 7 години може би, учили сме в 1 училище, по-малка е от мен с 3 години. Тя е единственото момиче с което съм имал незабравими мигове и я обичам ужасно много. . не само като приятел-това разбрах напоследък.

Много е красива и сладка, перфектна е, всяко момче от сайта би казал че му е симпатична, но аз. . не съм най-готиния, не съм и грозен, бих казал че съм просто незабележима личност сред хората, боли ме като го казвам, но този сайт е за това, признавам си го, но и не правя никакви глупостти за да привличам внимание, имам си няколко приятели, които винаги ме разбират и знам на кой да се доверя за еди каква си ситуация .

Чудя се дали да предложа на това момиче, което вече от 2 години може би се върти в главата и а да се наканя и дойде 1 пич и за 2 седмици я врътна и станаха гаджета. . ходеха 1 седмица де, какво постижение а, спрямо мен реална връзка и толкова не съм имал но въпреки това съм свикнал да съм щастливо момче .

Тя си пада по едно момче от нашата компания и имаха връзка, но той я нарани ужасно много и скъсаха, напоследък отново се заиграва с нея, тя се дърпа, но на моменти си личи че няма нищо против от флиртовете му, боли ме като ги гледам, а аз да съм на неговото място. . хах някак не ми отива. . . чудя се дали да не поговорим на 4 очи и да и кажа какво ми е на сърцето, но ме е страх, страх от това да не си развалим прекрасното приятелство, но пък от друга страна сърцето ми ще изкочи от ярост като я видя с друго момче. . . искам я за мене, но не знам как ще реагира, на много момичета и момчета съм помагал със съвети и са ми благодарни хората, имам чувството че съм пратен от бога да помагам на хората, но не и да си помогна на мен, когато аз трябва постъпя някак в някаква ситуация се стъписвам. . . нямам никакъв опит.

Мислил съм си да тръгна с едно друго момиче, което просто ми допадаше, не беше лоша и мислех ей така за да придобия малко опит, а тя не беше лоша, мислеше добре, даже на 2/3 пъти бягахме от къщите си за да се срещахме през ноща да си говорим на 1 пейка, но само до там, говорихме си. . . дори не я потупах по рамото, пък камоли да я прегърна. . . и накрая тъкмо бях събрал смелост да и предложа (Така щях да игнорирам чувството за най-добрата ми приятелка и всичко щеше да е по мед и масло) и някакъв си в 8 клас се заигра с нея и хоп станаха гадженца и батко ви Аполоо с пръс в устата.

Каква идилия, не за първи път ми се случваше това-прекаленото изчакване и сам си го набутвах да ме е яд. Приятели ще съм доволен ако ми дадете някакъв съвет, много ми е нужен и знам че историята ми беше дълга, но исках да преразкажа тийн живота си на кратко. . . и продължавам с цялото си нахалство да пиша , но мисля, че е важно да го спомена. . . не пуша, мразя тези неща, пия съвсем малко и то само по повод, над тези неща съм отдавна, искам да живея за истинското, за сладките и истински моменти, като по филмите. . . да звучи тъпо, но просто съм си такъв, не искам да съм с тая и оная, искам да съм с нея и да усетя всяка една емоция 1000 пъти по-хубаво.

Това е историята ми, ще се радвам ако ми отговорите, помогнете по някакъв начин, да направя някаква крачка, искам, но не знам как. Не знам.